Подари ми залеза на слънцето
в тъмното да не съм сама..

Едно от най-красивите неща са залезите. Прекрасни. 

Всеки път, до днес, когато посягах към чашата за кафе, затварях очи от болка. Една тресчица, от доста време обитаваше десният ми показалец и всеки път щом докоснех нещо, напомняше за себе си. Една малка невзрачна тресчица, която ме обричаше на болка. Снощи я извадих и днес нещата вече са други..
Замислих се. Колко ли тресчици има в нас от които ни боли? Които си седят там, но винаги ни напомнят за себе си и боли?! Изваждането им е още по-болезнено, но поне е отърваване завинаги, остава само раната да заздравее и евентуално белега, но той не боли.
Умеем ли да вадим пресчиците, които ни разкъсват или се научаваме да живеем с болката? :)
А навън е Слънчице..което щедро раздава Светлина и Топлина..и живота става цветен..: )
Пожелавам един прекрасен, топъл и уютен ден, пълен с усмивки и добро настроение..