Актуален ли е още образа на дон Кихот в наше време? Измисляме ли си вятърни мелници, с които да водим битки? Лудостта за въображаеми врагове обсебва ли сетивата ни?
Това е страх!  Страхът ни владее! А страха е нещо нереално, което самите ние създаваме и влизаме в един илюзорен свят на опасности, които дори не съществуват!

 губи всичко! Някога замисляме ли се , печелейки, какво точно губим? По пътя на победата водим битки, нараняваме, нараняват ни, унищожаваме чувства, приятелства само и само да стигнем целта си. Да наложим волята си! Да се чувстваме победители! А какво плащаме за това? И като я постигнем какво? Нова цел? Нови битки? Защо е толкова важно да бъдем победители? До подчиним, да прекършим..
Наранявайки другите и то умишлено, ние вече сме загубили битката със себе си, защото не вярвам да има човек, който да му доставя удоволствие да удря и наранява. Това се учи..учи се човек да е победител, но побеждавайки, той ужасно много губи!
Насочените като куршуми думи могат да нараняват, могат да убиват..да станат убийци на човешкия "полет", на желанието за живот, успехи, могат да убият Любовта в човек. А Любовта е действащата сила на Земята. Без Любов, Земята умира, а ние правим точно това, убиваме Любовта, за да сме Победители! Ама на какво?
Какво значи да си Победител? Сам, на върха? Самодоволен от собствената си жестокост?
Победител и Унищожител не са ли синоними?
А дали ще сме удовлетворени като Унищожители?