празна му торбата..: ))
Днес се сетих за това. В парка съм, едно кафе на спокойствие, слънчице и глъчка на деца. Хлапетата се гонеха, викаха, беше невероятно удоволствие да им гледаш нестихващата енергия. По едно време, едно нацунето и сърдито момченце, седна до моята пейка. Беше толкова сърдито, толкова навъсено, та чак ми стана интересно, защо..
Заговорих го..а то отначало ме гледаше с едни огромни недоверчиви очи и сигурно си казваше.."само тая ми липсва сега"..: )))
Попитах го как се казва, на колко е години и защо и на кого се сърди. Явно последният ми въпрос отприщи емоциите му. Толкова бързо и въодушевено взе да говори..как бутнал Криси и тя паднала и се ударила, ама той без да искал, а те му се скарали и Криси му се разсърдила и не искала да играе с него...
Стана ми едно такова мило, някак по детски умилението и нежността ме обгърнаха, искаше ми се да го гушна, да го успокоя, но аз за него бях непозната, не ставаше.
Тогава му предложих друго. Бях купила и носех в себе си насипни шоколодави бонбони. Дадох му два и му казах да отиде да занесе едния на Криси, да я цунка по бузката и да не се сърдят повече. Бонбоните правят чудеса при децата...: ))) Очичките му светнаха..усмихна се..и затича при едно момиченце..
Тъкмо щях да си тръгвам, когато въпросния непораснал още младеж, се яви при мен и каза..
- Аз...да си призная, но нарочно я бутнах, защото тя не искаше да си играе само с мен..
Засмях се. Колко е лесно при децата..два бонбона и вече проблемите са решени..каквито и да са били те..
Попитах го, сега като и даде бонбончето иска ли да си играе..Даа искала. Попитах го:  "а защо вместо да я буташ, не и даваш бонбончета?" Веднага получих един вперен, учуден и по детски фиксиращ поглед от огромните му кафяви очи...и получих за отговор едно "Става"...: )))
Спомних си детството...ееххх..
Сега черпя и вас, бонбони, с пожелание..не се сърдете..шоколада прави чудеса!..: )))