наскоро се сетих за тази приказка. Много мъдрост има в нея. Колко пъти трябва да ни излъжат, за да спрем да им вярваме? Може би и един е достатъчен, но глупавите продължават да живеят с надеждата, че човек свикнал да лъже, ще се промени. Е, няма. Но пък накрая, лъжливите овчарчета остават без доверие, говорят си, но никой не им вярва и трябва да намерят нова среда, нови хора, които да лъжат.
Тъпо, а колко лесно е да се казва истината...защото рано или късно, тя винаги излиза наяве.
Пожелавам една топла и уютна вечер.: )