Тази вечер ми се обади приятелка, плачеше по телефона, пребили сина и, Веднага отидох при нея.. Счупена челюст, рани по краката, ръцете, охлузвания, посинени очи...синът и е бил жестоко пребит. Случката е станала на селото и..излязал с гаджето, напил се, а местните бабаити го смяли от бой. Много неща мога да разбера, млада буйна кръв, кавги, дори и бой..ама петима срещу един, не мога. Това е жестокост!
Защо, защо..защо..губят ми се отговори...Това ли е начина да се показва мъжкарството и величието на даден мъж? Петима срещу един?

 Късно е за Добро утро, рано е за Добър ден, за това просто ви казвам Здравейте! : )
"Късметът е на страната на подготвените", но подготвени за какво? Човек се учи, докато е жив - вярвам в това. Успехът на едно място е провал за друго, кои са успехите в живота ни? Четох за успехите на Успелите хора, преди да станат такива, те са претърпявали  провал след провал, но провалите човек ги преживява лично. Кога идва момента на прекършването, т.е. когато спираме да опитваме и не е ли това най-големият провал?
За това го обичам този Свят, защото това е Света на незнаието, Светът на опитите, с една дума Света на Чудесата..всяко нещо е една малка Магия..
И все пак започвам деня си с кафе..а защо не и с палачинки и сладолед..

и аромата на Рози..



и....

 Това е един от празниците, който най-много обичам и уважавам. Имаме си азбука, имаме си думички, имаме си Слово! Т.е. имаме Всичко! Наскоро препрочетох Паисий, Черноризец Храбър, Азбучната молитва, все произведения, които са били в пряка връзска с  посяването на семенцето на Знаието..Тогава малко хора са могли да четат и пишат, но интересно е, че от уста на уста те са изпълнили презназначението си.
Не мога да си представя живота без книгите..
На този Празник..искам да кажа едно голямо Благодаря, на всички мои учители, които ме научиха да чета и пиша, които ми отвориха вратата към необятни светове.
Благодаря!

 Кога стана края на май?..сякаш вчера беше Коледа и Нова година!...Неусетно дните се нижат, един по един, като откъснати листа на дърво...а ние дори не усещаме, какво се случва..Времето лети, годините минават и само спомените остават за тях. В капан ли сме? Или това е живота..изнизва се..ден по ден..Хубавите неща ги отлагаме за утре..а днес, днес имаме отговорности, задачки..и до кога така? Понякога се замислям, че човек е странно същество..все мисли, планува, все за някъде бърза, все нещо се върти в главата му..докато един ден се "събуди" на възраст, където  е ограничен физически! И за къде бързаме? За поредната задачка или ангажимент? Е, че те нямат свършване...И все отлагаме, утре да бъдем щастливи, утре да правим нещата, които харесваме, утре да бъдем..себе си..: ) А когато утре свърши? Дали няма да съжаляваме за пропиляното сега..
Минавам да ви кажа едно  "Здравей"..с Лайнъл Ричи
и все пак живота е сега..

 вече си имаме нов термин "епидемична обстановка"...: )))  Ама тая обстановка, си е чиста постановка..нямам идея кой точно пише сюжета и, но ако нямаше толкова много засегнати хора от безрботица, щеше да е абсолютна комедийна пародия на глупостта. Все съм виждала надоумици, ама такава точно не бях..
Тези, ако си мислят, че за всеки вирус ще блокират и затварят икономиката на една държава, май им е време да си ходят..единствено лошото е, че ако не тея, ще са онея..все един дол дренки...
А иначе живота продължава..и сме свидетели на безпрецедент..въпросът е, от цялото това нещо, какво ще излезе накрая..едва ли е вируса!


А морето ни чака...или поне мен де..: )))

 Казват, че деня си личи
от утрото и първите лъчи
а усмивката на сънено лице
протягането с двете ръце
и глътка от кафе ароматно
създава чувство необятно
сящаш Вселената шепти..
Добро утро..Събуди ли се ти..

На сънена глава..толкова!...Добро утро..и хайде на кафе и закуска...





 

 Тя е някакъв парадокс..Гледам ги, чета ги и непроумявам какво е това желание да трупат, да имат, да се окопават с купища вещи и да искат още. Човек гол се ражда и гол си отива от този свят, а най-ценните неща не струват пари..това е погледа, усмивката, прегръдката, целувката, нежността, любовта ..но нямам идея защо хората мислят че могат да ги купят...
Могат да купят секс, но не и любов, къща, но не и дом, легло, но не и спокоен сън. Най-големите диктатори и милионери са най-големите самотници... и цената която плащат за да имат е огромна..те никога не могат да изпитат красотата на земният живот..палитрата от емоции, въобще те губят човешката си същност...и то само и само да притежават, но могат да притежават само вещи..не и хора..
В странни времена живеем..

 които са цели Вселени..огромни, необятни..които колкото и да ги опознаваш, осъзнаваш че нищо не знаеш за тях. : )
Има хора и които са се сврели в техните си битовизми и не мърдат и см. от тях..
Хубаво е, че има различни хора и в това се състои пъстротата на света..но се замислих..човешкият живот е наистина кратък..и завряни в ежедневието си, в битовизмите си, не осъзнаваме ли твърде късно, това, че сме проспали една огромна част от него. Времето ни хваща в капана си..на има време!..ама дали? и защо се отлагат все хубавите неща..
Разсъждавам си..ей така на глас..: )))
и споделям:

 В колата съм на Бг радио, просто е супер готино, когато пуснат някоя позабравена песничка..
от снощи си тананикам това...

 раждало шампиони..Дали?
Или търпението просто е робия към някого или нещо.. 

Търпение? До кога..
ще превиваме снага
и как в тоз объркан век
да е търпелив човек.

В редичка по един
сякаш болни сме от Спин
и на разстояние метър
така се прави километър.

Дудна си под маската едва
до кога бе, до кога?
а чичкото с поглед строг
ме гледа като носорог

Бабката и тя мърмори
гледа ме и се кокори
защо роптая недоволствам
и в недоволството упорствам.

Гледам ги..такива търпеливи
плахо, тихичко се свили
а на мен бунт ме избива
защо народа ни заспива..

След две опашки от по 30 човека..: ))))
 А пожелавам един прекрасен ден..поне е слънчице и е пролет!
а следобедното кафето и тортата са от мен..

 В един друг клуб, ме накараха да се замисля за Пътя. Път или пътеките по които вървим..целите, които си поставяме и начините да ги постигнем. А има и отклонения в шубраците, ама доволно раните, които получаваме оттам ни показват, че това не е правилният път. Има хора, които си поставят цели и са като валяк по пътя си, мачкат всичко, без да забелязват околността, защото тяхната цел е да притежават. Има хора, които пътя им води до дребни незначителни неща, но пък виждат всичко около себе си, хора, които не са подвластни на това да имат и притежават на всяка цена, а да се радват на живота, на неговите вълшебства и магии.. А има ли по-голямо вълшебство от Любовта, Приятелството, това да бъдеш родител..от хилядите емоции, с които е надарен човек, да чувства, че е жив. Пътят винаги е индивидуален, а има и кръстопъти..но най-кофти са обратните завои, когато човек не знае какво иска, и се връща да го търси в миналото..а единствените места на които никога не можеш да бъдеш са миналото и бъдещето..и двата пътя за натам са улица без изход.
Пътят..а вие за къде пътувате..?..: )

Мрачно е..и вали..но е пролет..и идва лято!

 Някой беше казал, че красотата ще спаси света..друг, че красотата е, в очите на виждащия...въобще има много теории за красивите неща. За някои това са произведенията на изкуството, за други музиката, за трети красивите хора - външност,и т.н и т.н. красотата става едно абстрактно понятие, пропито със субективизъм. За всеки нещо е красиво и съответно ценно. Просто така е устроен човека.
А къде точно е хармонията между красивото и грозното, защото всяко нещо си има своята противоположност, а идеализирането на каквото  и да е, води до разочарование. Денят си има нощта, не приемем ли и двете, как да се радваме на денонощието, което пък е част от нашия живот..наречено време.
Успяваме ли да живеем в хармония със себе си..с лошото и доброто, с красивото и грозното, със сладкото и горчивото..с радостта и болката..все неща, които всички носим в нас.
Любовта. Кога и какво обичаме? Успяваме ли да разграничим любовта между вещите и хората. Вещите са неща, които може да пригежаваме изцяло, те са под нашата власт и контрол. Опитваме ли се подсъзнателно любимият човек да го превърнем във вещ?, вещ която да ни служи да контролираме, да властваме, да притежаваме?
Какво е Любовта? Хармония на противоположности? Красива или грозна е тя..сила или слабост..щастие или болка..и ако само премахнем това "или" разбираме, че тя е всичко..т.е. една красива хармоничност...и любовта няма да даде да властваме над нея, да я притежаваме или модерираме..тя ни е дадена, за да може ние да изберем какво да виждаме и как да я изживеем..: )
И пак стана..думи..думии..думии..а красотата и хармонията са в живият живот и преживяванията. Но все пак, някой беше казал, човек е това, което мисли. и говори.
Добро утро!

Трудът краси човек
мото на миналия век
а днес празнуваме това
че сме роби по света.
 
Пешо трактора изкара
и с песен го подкара
земята той да изоре
за да има за море

Ваньо пък дечица храни
от глад и мизерия ги брани
 на камиона денонощно
превзема пътищата мощно.

Всеки труди се и знае
за много да не мечтае
защото разни дами, господа
с химикалка в ръка
плодовете на труда красив
превръщат в стротелен масив
в чужбина на разходка
я за яхта, я за платнхлодка
а за що пък не, цялата държава
с благата си да ги дарява.

Заа нас остава  красотата
нали труда ни уж краси
и да разказваме на децата
колко "красиви" сме били..

Работете, работете
благата земни ви градете
власт и банки нахранете.


пп след тежки петилетки
на планове и тънки сметки
наследство ни е първи май
от комунистическия "рай"