които са цели Вселени..огромни, необятни..които колкото и да ги опознаваш, осъзнаваш че нищо не знаеш за тях. : )
Има хора и които са се сврели в техните си битовизми и не мърдат и см. от тях..
Хубаво е, че има различни хора и в това се състои пъстротата на света..но се замислих..човешкият живот е наистина кратък..и завряни в ежедневието си, в битовизмите си, не осъзнаваме ли твърде късно, това, че сме проспали една огромна част от него. Времето ни хваща в капана си..на има време!..ама дали? и защо се отлагат все хубавите неща..
Разсъждавам си..ей така на глас..: )))
и споделям: