Постинги в блога от Юни, 2020 г.
17.06.2020 12:56 -
Спомени...
От няколко дни телефона ми бълва съобщение, че няма памет и да изтрия снимки от вайбъра. Нямах идея дори че се пазят в него, защото дълго нямах вайбър, бях го изтрила, но наскоро го инсталирах пак. Та влизам да видя..какви са снимките..и в един момент онемях..е не е възможно да съм била толкова наивна, до степен глупост. На една от снимките, ме гледаха мъж и жена, той се перчи, а тя го гушнала смеейки се..гледах и не можех да повярвам, до къде може да стигне човек, който иска да удари..и до къде може да стигне собствената ми глупост и наивност..
Минало!..но се замислих и в друга посока..как чрез нещо много елементарно, каквото е една снимка, на човек могат да му се отприщят хиляди неща, които преди не е виждал или не е искал да види..
е изтрих всичко, не искам такива спомени..и съм убедена че след време пак ще забравя..но поне "прогледнах"
а и не съжалявам за нищо..
но за пореден път се убедих, колко сложно-субективно е мисленето и виждането ни като хора..затваряме очите пред това което Е..а си градим някакви въздушни кули..които като се сринат..боли..а те няма как да не се сринат, въпрос на време е..защото са въздушни и не е това което Е..а измислено от нас самите..
но имаме сега..и евентуално утре..и все пак от нас зависи..какво ще е вчера..: )
Минало!..но се замислих и в друга посока..как чрез нещо много елементарно, каквото е една снимка, на човек могат да му се отприщят хиляди неща, които преди не е виждал или не е искал да види..
е изтрих всичко, не искам такива спомени..и съм убедена че след време пак ще забравя..но поне "прогледнах"
а и не съжалявам за нищо..
но за пореден път се убедих, колко сложно-субективно е мисленето и виждането ни като хора..затваряме очите пред това което Е..а си градим някакви въздушни кули..които като се сринат..боли..а те няма как да не се сринат, въпрос на време е..защото са въздушни и не е това което Е..а измислено от нас самите..
но имаме сега..и евентуално утре..и все пак от нас зависи..какво ще е вчера..: )
01.06.2020 12:53 -
Пораснали деца..
Дори и в този свят объркан
с подлости и гняв забъркан
в нас остава да цари
детето..с детските очи!
То е своенравно, непослушно
но никога и равнодушно
то е като извор на мечти
като вулкан с енергия за игри.
То е нежно и гушливо
но никога и мълчаливо
в емоции света му ври
в енергия все кипи.
Всеки вика порасни!
сериозен възрастен стани
светът е подъл и суров
далеч от детската любов!
А детето в нас си страда
от таз възрастна тирада
иска пак наволя да играе
да се смее, радва и мечтае!
Честит Празник, пораснали деца
вече с посбръчкани остарели лица!
Нека не забравяме сами
че някога деца сме били!
с подлости и гняв забъркан
в нас остава да цари
детето..с детските очи!
То е своенравно, непослушно
но никога и равнодушно
то е като извор на мечти
като вулкан с енергия за игри.
То е нежно и гушливо
но никога и мълчаливо
в емоции света му ври
в енергия все кипи.
Всеки вика порасни!
сериозен възрастен стани
светът е подъл и суров
далеч от детската любов!
А детето в нас си страда
от таз възрастна тирада
иска пак наволя да играе
да се смее, радва и мечтае!
Честит Празник, пораснали деца
вече с посбръчкани остарели лица!
Нека не забравяме сами
че някога деца сме били!