думии...а къде са делата? Не думи, а дела трябват, Левски го е казал.
Винаги ми е било странно за тоновете енергия, която се изсипва във фитнес салоните. Добре де, ако тази енергия се впрегне в нещо полезно, няма ли живота ни в пъти да е по-добър?
Например прекопаването и поддържането на градинки и алеи, засаждането с цветя и насаждения, грижа за света около нас..
Или ходенето на фитнес е престижно, а другото е селяния?
Странно нещо сме това хората, сами си правим живота сложен и труден, а после..ама олеле..
държавата е длъжна, общината е длъжен, един кой си е длъжен, а реално ние живеем в мърсотия и бурени, а пък другите нека са ни длъжни.
Къде са тези мъже с мускули направени от труд, а не напомпаните с химия фитнес мачовци..
Къде са тези жени, които искат да създават красота и уют, да творят хармония и спокойствие..
Битът ли се промени, та съзнанието така се изкриви? Или влизаме в нова епоха, епоха на химия и емпаципация?
Искам да подчертая, че не осъждам никой и нищо, най-естествения ход на човечеството и цивилизацията  е промяната, но въпросът е, защо в тази посока..
или може би и аз съм се променила, за това виждам така..
не знам, но ми се щеше хората да живеем малко по-задружно, някак да се грижат повече за това, което имат или е около тях..човек за човека да е приятел, а не враг.
Май се нуждаем от обединител..или просто да се огледаме наоколо.
Прекрасен ден пожелавам! : )

Здравей, anetta. Изглежда саденето на дървета не е престижно. Аз например съм посадил 35 и ще продължавам, докато станат 50. Всяко садене е съпроводено от петнадесетина снимки и във facebooк получавам добри отзиви. Целта на снимките не е самохвалство, а подканване и други хора да правят подобни добри дела. Успехът е частичен.
Поздрави!i