и прекрасно синьо небе..Чаша горещо кафе и мисъл за осъществяване на планове и цели. Хубаво е човек да се чувства жив!
Добро утро..във вторник!

 искам да Благодаря на целия свят, целия Космос и Вселена. Благодаря на хората, които са около мен,  подкрепят ме и вярват в мен - майка ми, дъщеря ми и зет ми, дадоха ми нови сили. Благодаря и на една прекрасна жена, която ми даде шанс, да покажа и докажа себе си. Благодаря!...Благодаря на всички и всичко. : )

И на всички вас Благодаря..че ви има, и споделям настроенията си..

 Животът ни минава в битки, борби, в непрекъснато гонене на цели, в непрестанна надпревара с предизвикателства и щения. В един момент човек трябва да поспре обаче, да се огледа, да види къде е за какво се бори. И най-вече струва ли си. Оставаме без сили, без усмивки, без уюта да бъдем себе си, за да постигнем, да угодим, да имаме..а какво имаме накрая? Един отминал живот, една изхабена нервна система, болести и усещането за безсмислие. Човекът от малък е научен да контролира и когато контрола се загуби, той губи почва под краката си. Човек има един стомах и бездънна яма от желания и емоции, въпросът е, кое наистина е важно? Субективното ни желание за щастие, за любов, за разбирателство и споделяне, до каква степен се покрива с общото такова? Накрая не се ли получава един голям парадокс - живеем, за да умрем, а как сме живели, май на никой не му пука, живота си е бил наш. Ако следваме максимата - око за око, зъб за зъб, излиза че ние си отиваме от тоя свят без очи и без зъби, пропилели сме нещо, което ни е било дадено, от Бог, за да робуваме на щения и желания, да водим битки и да ни боли. И защо? Ако само хората се замислят, че всеки човек е като нас, че и него го боли, че и той води своите битки, че удряйки него, първо удряме себе си, дали ще е така? Къде отиде Любовта между хората, разбирателството, желанието за споделяне, или важното е да имаме, да имаме къщи, коли, вили, да имаме дрънкулки, да имаме пари да купуваме...ама истински ценните неща не могат да се купят. Прегръдката, усмивката, топлината, която може да даде човек, опората, сигурността, уюта и топлината, не могат да се купят, те се споделят.

  е облачно и сиво. Зимна сутрин. Аромат на кафе и топли палачинки. Време е да се събудим от сън, да се усмихнем на живота и да започнем новият ден.
Добро утро! :) 

 

 

 

 

 Чудно е как едно утро, може така да преобърне живота ти, а само за няколко минути да разбереш, че години си живял в илюзия и заблуждение.. Но всяко нещо има край, след като е имало начало, и човешката търпимост е с граници. Чудно как любими хора, удрят и то не по веднъж и очакват това да продължи вечно. А дали е чудно? Човек свикнал да удря и предава, едва ли ще подмине нас. Човек свикнал да ни приема за даденост, на когото обидите и обвиненията са за добър ден, едва ли търпи промяна, а става все по-зле. И до кога? До когато не сложиш край. Но всеки край е ново начало..ново начало без болка, без скандали, без напрежение..
А може би това е живота..
Но идва пролет, идва слънце, топлина и светлина, Земята ще се пробуди към нов живот.


А сега
чаша кафе от мен и пожелание за един Слънчев ден.

 опианението от виното отмина
и омайването си замина!
и на трезви пак глави
животът ни върти.
Вино и любов
в сребърен обков
кат оспомен си остана
а ний в старата премяна.
Любов и вино не върви
яко мъти това глави!



а на къснобудниците като мен
с кафе, желая.. прекрасен ден!

 споделената. : ))
Преди време, създадохме един форум, беше резервен вариант за място, където може да общуваме свободно.
Предлагам ви, който иска да се присъедини към нас. Форума предлага свободно обсъждане на теми във всякакъв аспект на живота.
В момента е празен, но може да го напълним и да си говорим..
http://bgspodeli.forumsbg.com/
Моля, който иска и реши да го сподели с приятели или познати..
А иначе е Слънчице..и сняг! Неочаквано добра комбинация..: )))
Много усмивки и споделени емоции пожелавам!
А от мен една торта..бисквитена..лично производство..: )))

 най-после си имаме Зима и то снежна! Снегът вали, а камината гори, дървата пукат, навън е бяло и красиво. Бях се стреснала, че всичко познато от детските ми години вече го няма..е има го..имаме сняг през зимата..: )))
А иначе днес искам да ви разкажа за Ангелите Пазители. Има ги.
Винаги, когато залитна някъде или поема грешна посока, те се появяват..е вярно, че ме оставят да оглупея яко и чак тогава идват,  но идват! Появяват се с въпроса.."ехее, момиче, къде отиваш, я се огледай наоколо, виж какво става, събуди се!" Не, не ми говорят, просто се случват случки, които ми отварят очите.
От месец и повече съм наблюдател на място, където преди бях участник..и се замислих, колко пъти се оставаме на хора, които ни въвличат в техните филми, ей така, ставаме участници, раздават ни роли и ние сме там.
Провокациите са гадно нещо, когато човек не се  е научил да ги вижда. Вчера се разигра един провокативен цирк и доста циркаджии  поеха тази роля. А си беше цирк, режисиран доста добре.

Въобще интересно нещо са това хората, правят си мини общества и всеки, който не отговаря на определени условия и качества, бива отритнат. Различията не се търпят, трябва всичките да са еднакви, преработени и претопени..и хората го правят, защото в общество, няма как и не можеш да бъдеш себе си. Подчинен си на общото.
И другото което ме разтърси беше въпрос..от жена.."Какво лошо има жена да забавлява мъжа си?" Т.е. тя се приема че е нечие забавление..т.е. един човек става целия и свят, но ако на този човек му доскучае и си тръгне..къде остава нейния свят? Остава сама, разбита и унищожена, без свят, мечти, приятелства, без хора, защото всичко това го е пожертвала в името на един човек, в името да угоди на ориенталските му наклонности..Зависимостта от нечия благосклонност е много коварно нещо..тя наистина унищожава. Когато поставим центъра на собственото си Аз на друг, поемаме пътя на собственото си самоунищожение. И на другия тежи и края е въпрос на време.
Има Ангели пазители! :)
Разсъждавам си..: ))
А навън е снежно и прекрасно..а горещото, ароматно и горчиво кафе..съчетано с топлина и уют, правят чудеса...
Топъл и уютен ден пожелавам..

 Чета си във файса и все попадам на някакви статии за Любовта. Красиво написани, трогващи, завладяващи, но това ли е реалността? Търсете идеалния!..ама идеални няма. Всеки човек има някакви пороци и недостатъци за другите, въпросът е дали може да ги приемем.
Има неща, с които човек може да направи компромиси, т.е. да приеме, но има неща, които не може и  са яки дразнения. При дразненията има два варианта, не, три..първия е да реагираш, от което се чувстваш самият ти лош, напрегнат, раздразнителен, губиш контрол - това не е вариант, който искам. Втория е да отминеш, да не приемеш дразнителя и дразнениетто и третия е да се опиташ да не приемаш нещата лично, но последното е прекалено философско и манипулативно и това не е за мен.
А колко са прости нещата в действителност. Достатъчно е да ти е добре с човека до теб, да се привличате, да си вярвате и да споделяте. Това е. Идеални няма, но има идеалисти, а те винаги си чакат..: )

Пожелавам Успешен, Усмихнат и Уютен ден..

и подарявам минзухари..тези смели нежни цветя, които са предвестници на пролетта.

 Старата песен на нов глас..ама в различни тоналности..: ))
Пожелавам една прекрасна седмица, наситена с много усмивки, успехи и положителни емоции..
Човек е жив, когато е щастлив и се усмихва..

 празна му торбата..: ))
Днес се сетих за това. В парка съм, едно кафе на спокойствие, слънчице и глъчка на деца. Хлапетата се гонеха, викаха, беше невероятно удоволствие да им гледаш нестихващата енергия. По едно време, едно нацунето и сърдито момченце, седна до моята пейка. Беше толкова сърдито, толкова навъсено, та чак ми стана интересно, защо..
Заговорих го..а то отначало ме гледаше с едни огромни недоверчиви очи и сигурно си казваше.."само тая ми липсва сега"..: )))
Попитах го как се казва, на колко е години и защо и на кого се сърди. Явно последният ми въпрос отприщи емоциите му. Толкова бързо и въодушевено взе да говори..как бутнал Криси и тя паднала и се ударила, ама той без да искал, а те му се скарали и Криси му се разсърдила и не искала да играе с него...
Стана ми едно такова мило, някак по детски умилението и нежността ме обгърнаха, искаше ми се да го гушна, да го успокоя, но аз за него бях непозната, не ставаше.
Тогава му предложих друго. Бях купила и носех в себе си насипни шоколодави бонбони. Дадох му два и му казах да отиде да занесе едния на Криси, да я цунка по бузката и да не се сърдят повече. Бонбоните правят чудеса при децата...: ))) Очичките му светнаха..усмихна се..и затича при едно момиченце..
Тъкмо щях да си тръгвам, когато въпросния непораснал още младеж, се яви при мен и каза..
- Аз...да си призная, но нарочно я бутнах, защото тя не искаше да си играе само с мен..
Засмях се. Колко е лесно при децата..два бонбона и вече проблемите са решени..каквито и да са били те..
Попитах го, сега като и даде бонбончето иска ли да си играе..Даа искала. Попитах го:  "а защо вместо да я буташ, не и даваш бонбончета?" Веднага получих един вперен, учуден и по детски фиксиращ поглед от огромните му кафяви очи...и получих за отговор едно "Става"...: )))
Спомних си детството...ееххх..
Сега черпя и вас, бонбони, с пожелание..не се сърдете..шоколада прави чудеса!..: )))