не за мен..Просто във фейса съм в една група от квартала и една жена помоли за помощ. Няма да казвам колко много хора и бяха писали с готовност да помогнат. Стана ми драго. Има Надежда, че все още сме хора и че ако самите ние не си помагаме, нито едно правителство или власт имащи няма да ни помогнат. Лицемерие е да мислим за гладуващите деца в Африка, а да оставяме близки да мизерстват. На близките може да помогнем, на децата в Африка не можем...а важно е действието! Понякога една протегната ръка има много повече морална сила, отколкото материална.
По този повод, се сетих и за това... Лека от мен..: )

 Поредният заучен модел.Хората отвръщат със същото, което са получили, а така реално, с какво са по-добри от другия? Още от деца ни учат, отвърни на удара с удар, което е изключително нелогично. Око за око, зъб за зъб..и накрая и двамата остават без очи и зъби..и кой е победителя? Губят, докато печелят..ама то печалба реално няма, има само загуби.
Днес докато шофирах, един господин взе да ми свирка, пеняви, ръкомаха..Спрях, спря и той..Слиза, един такъв наперен, боен, ръкомаха..Отворих прозореца и с най.чаровната усмивка го попитах пробрем ли има?..Малиии отвя ме вятъра от думи..била съм го засекла..отнела съм му предимство. Макар и да не е точно така, защото имаше време и тир да мине..но му казах "добре, извинявай", а това, че той беше крив и за себе си и за света е друг въпрос. Та извиних се аз, а той шах! А сега де..не върви да продължава да вика, не върви и да омекне..щото допреди минута беше бате Арни..и онемя. А аз си стоя кротко и го гледам. По едно време се освести, захили се..и да видиш ти..и той се извини, макар че въобще не го очаквах..
Та примера ми е точно за реципрочност на поведението и как хлътваме и се подаваме на чужди емоции и настроения. Ако бях отвърнала със същото, а доскоро го правех..нервирах се, бълвах змии и гущери, заяждах се..щеше да стане мазало..а сега двамата се разделихме с усмивка и извинение..
Та, реципрочност на поведението..много има какво да се мисли по това. ) Не случайно и в Библията е написано, ударят ли те, подай си и другата страна..първият удар може и да е случаен, под емоция, гняв, но направят ли го втори път..е не е казано какво ще последва нататък..: )))
Лека от мен..

 Служебните задължения са лесни..и се събират в няколко точки на писмен договор. А личните?! За повечето хора, аз съм длъжна да отговарям на техният критерии за жена, майка и човек...т.е. аз съм длъжна да бъда...и следва изброяване...с една дума регламентирани отношения със задължения.... Наскоро обаче срещнах обратната страна..ти не си длъжна.. и това сериозно разклати матрицата ми... : ))) и за кратко останах без почва под краката..Та се замислих, задълженията лична отговорност ли са, или претенции на другите към нас? Да, за да има човек нещо, то той трябва да се грижи за него, но това задължение ли е или лична отговорност или може би желание да го има за по-дълго и за това милее над него. Ама пък тук следва другия Вселенски закон, че каквото обичаме и се страхуваме да не изчезне, Вселената ни го отнема, за да ни покаже, че можем и без него..и става мама мияя..: ))
Най-лесният начин е служебни отношения и в личен план..ама е прекалено неудовлетворяващо.. пробвала съм го, не става..това може, това не може, без чувства, без емоции, без спонтанност.. не е за мен..така губя себе си..т.е. живеца си за живот..
От известно време ревизирам всички мои убеждения, с които съм претъпкана и лелее..колко неща съм правила несъзнателно..т.е. посъзнателно..защото подсъзнанието ми е било натрупало бая боклука "така трябва" или така "не трябва" .. ама защо да е така..си остава мистерия..заучено поведение..
Много е кофти, като търсиш обратната страна на медала..и виждайки я, да направиш цялостен образ на нещата...а колко по-лесно е черното и бялото, без нюансите. Лесен е живота със задължения и трябва..ама се губят цветовете..ароматите..багрите..
Разсъждавам си.. ама така написано, след време като се върна и прочета, се усмихна, нахлува спомена, какво ме евълнувало в момента и причината да го напиша..иначе го забравям..
Желая прекрасна неделя..с много аромати, багри и живот..
и чаша кафе..