никой не му обръща внимание". Този израз ме впечатли. Признавам си, че досега не бях се замисляла, че някой трябва да реве, за да му се обръща внимание. Визирам големите хора, за децата е понятно. Но пък е факт. Трябваше да ми падне корниза на главата, да се ядосам и размрънкам и беше оправен за час. Ето защо и като говоря спокойно никой не слуша, но като повиша тон, или предприема действия и вече е друго. Добре де, защо?! Винаги съм мислила, че диалога е основната комуникация между хората, защо трябва да се вкарат емоции, някой да разбере нещо. Е има хора, при които никога не съм повишавала тон, или показвала емоции - негативни, ама те се разбират от дума. Е има и такива, при които съм 100% емоция, ама те пък не разбират от дума.. От вчера го мисля...трябва ли човек реве, за да го забележат, че съществува,.. : )))
Неделни размисли... в компания с ароматно кафе.. ама наистина се впечатлих от този израз..може би защото моето дете никога не е плакало, за да му се обърне внимание, както и аз самата. Тя вниманието си го има, и без  плач..
Прекрасен ден желая..