Казват, че човек когато обича, ревнува. С което не съм съгласна..ревността не значи любов. Поразрових се за убийствата станали от ревност. Трагедия! И тези хора искат да ми кажат, че са обичали?!
Да не говорим, че ревността е наистина психично отклонение. Дори и да няма за какво, ревнивите хора си фантазират, измислят, агресират, губят човешкият си образ. И това не е Любов, със сигурност, това е някакво отчайващо желание за притежание..или знам ли...някаква остра нужда да наказват себе си със съмнения..и негативни фантазии.
Ревността е убиец на Любовта...човек няма идея накъде ще им перне фантазията и какво могат да направят в изблик на безумие. А да не говорим за психическият тормоз.
На два пъти съм изпитала на собствен гръб ревниви мъже, трети път няма да има...това е нещо с което компромис не мога да направя..
А поводът да напиша това е, че срещнах една приятелка..или по-скоро позната с посинено око..а познайте от какво е посинено и защо..Не успях много да и помогна..освен, че и казах, че избора да ходи посинена или да се махне е нейн, разбирам страха и, че този може да откачи, ама със страх не се живее..може временно да дойде в нас, а а този да ми дойде..да има късмет! Но почти съм убедена, че няма да го направи..дано ме изненада..