на ваксъри и антиваксъри..
Всеки има глава на раменете, ама тази война взе да ми идва в повече..
До кога бе..до кога ще ни разединяват..
Хора, не се поддавайте на масовата манипулация.. аз се дразня за извиването на ръце, а това че някой реши да се ваксинира, последствията са си негови, както и за неваксинираните.
Само че е малоумие да ми се твърди, че ваксината спира заболяването, ваксинираните могат да ходят без маски и където искат, защото дори и ваксинирани, те се разболяват и пренасят заразата.
Ама наистина са тъпи тези войни..просто още един повод за дразги помежду ни..

 Тя беше една миличка, усмихваща се, вечно извиняваща се жена. Когато я срещах, усмивката и вече беше на лицето. Говореше с тих, треперещ глас. Погледнах в очите и, те бяха мъртви. Нямаше пламъка, нямаше слънчицата в тях, очите не се усмихваха, те бяха потъмнели от мъгла. Някак вътрешно усещах пустинята в нея..всичко изравнено, подравнено, нямаше бриз или слънце, а само гъста непрогледна мъгла. Отначало въздържах себе си, да се интересувам защо е така. Човешки съдби много, нямах правото да се ровя в мъглата, бях никоя. Но, както винаги съм казвала, мен Бог ме обича и винаги ми показва това, което искам да науча. Един ден, тя се появи с мъж. Този само като го видях и настръхнах, веднага облякох ризницата и сложих шлема, готова за битка. Арогантното му държание, високия му говор, недоволството му на всяка крачка ми бяха достатъчни, за да разбера, че този предизвика ли ме, ще станем на кълбета. Идват при мен, аз и се усмихвам, а този го игнорирам тотално, все едно не съществува.Още повече се ядоса и взе да си го изкарва на нея. Тя се сви, усмивката и се скри, а очите и бяха пълни със страх. Нещо ме бодна в сърцето и повече не можех да владея себе си. С леден тон му казах, че вратата е срещу мен и да напусне обекта, не съм длъжна да му търпя лошото настроение, заяжданията и цинизма му, въпреки че не бяха насочени към мен. Е няма да описвам какво чуха ушите ми..Отначало мълчах и го гледах безразлично..още повече се вбеси..и взе да удря с юмрук плота..Е това ме изкара от равновесие..С няколко крачки отидох до вратата, отворих я и му казах..Напуснете! Веднага! Иначе ще извикам полиция.
Тогава започна със заплахите..щял да ми спука гумите на колата, щял да ме причака след работа да ме пребие..и т.н. Казах му само едно..."Молете се, да не ми се случи нещо лошо, защото след тези заплахи, пред толкова хора/бяха се събрали и други/ познайте кой ще е виновен." и после го нарекох "Глупак"
А Тя, тя стоеше и гледаше безмълвно и явно не можеше да повярва, че някой може да му се опълчи. На нея явно и беше взел страха.
Е после, същият този идва да ми се извинява, да почерпел кафе..дрън дрън..и му казах, "не мен, имаш си жена, на която да и купуваш и черпиш"..
Беше ме ужасно страх, този да не си го изкара на нея..ама после разбрах, че всичко е било ок...просто той е насочил агресията си към мен...и пак ще кажа...ГЛУПАК
За какво го разказвам това, като е обикновен битовизъм..предполагам има хиляди хора в това състояние..но се замислих за страха! човек подаде ли се на страха, става пионка в чужди ръце..При мен обаче е другата крайност,  страх ли ме е, агресирам, слагам бронята и се намъквам в доспехите..не се свивам... е  мога да си изям боя някъде, ама това ми е вътрешно..по-силно от е мен..
Само да спомена, че Тя и Той са хора, доста по-възрастни от мен..
На нея, аз не мога да и помогна, освен да и давам повече внимание, да бъда по-мила с нея..и като дойде при мен да си говорим за неща, които могат да я разсеят, поне за малко..манджи, туршии..плетки..: ))) А тя се оказа страхотна кулинарка..: )
Прекрасен ден желая..макар и мръчкаво и студено навън..в сърцата да ви е топло и уютно..: )
а в момента слушам това..споделям го..: )))
ааа забравих и кафето..: )))