Когато друг е предателя е лесно, позаболите и си тръгнеш, но когато ти си предателя вече е сложно и гадно, носиш го в себе си. Предадох доста приятелства..градени с години, заради илюзия и глупост. Извинението не върши работа, оправданията също, просто нищо няма да е както преди. Съзнавам го, за това не се и опитвам, да си върна доверието им. Минало..а и ми е за урок. Въпросът е другаде, как да оправдая себе си, пред себе си, като оправдание няма, освен тоталната ми глупост. Поне ако беше несъзнателно, разбирам, но то си беше напълно съзнателно. Сега, мога да намеря куп причини за това, ама не е честно, защото всичките те, са някакви измислени и глупави.
Та, вие някога чувствали ли сте се като предатели, и как сте се справили с това гадно усещане..което трови..
Говоря за чиста проба приятелства..за някой, на когото можеш да се обадиш, да споделиш, без да те съди и осъжда..да отдели време за теб..да се опита да те усмихне, защото те познава доста добре и го може това..някой, който протяга ръка, преди да я поискаш..и някак ти е топло и уютно с тях.
Ето такива приятелства имах..и от двата пола..но бях овца, която не може да разграничи пълненето с илюзии, от реалните ценни неща.
И да се жалвам и да не се..минало..и живота продължава..ама май доста време ще мине докато си простя, ако успея да си простя де...
А иначе пожелавам един прекрасен ден...слънчице е..и лазурно синьо небе..е навън малко хапе..ама вътре с чаша горещ шоколад и на топличко, е друго...
в момента съм на това..