щом започнах да казвам...ееххх едно време какво беше!..: )) Е беше, ама сега не е.. Дали не се превръщам в досадна бабка, която тъгува по едно време...: ))) А преди много се дразнех на това..ти знаеш ли какво беше едно време!...: )) настръхвах и бях готова за битки с времето..
Ама някои неща, наистина не мога да приема за нормални. Поне за моята представа за нормалност. Почти всичко стана толкова лесно, общодостъпно и обезценено..че наистина понякога се връщам в едно време..а и остарявам и имам база за сравнение..
Сега, аз не мога да  оплаквам много "едно време"..защото промяна много нямам, поне в основата..приятелства от едно време, устояли на времето, къща, от едно време, откакто съм се родила...ама живеейки в сегашно време, нещо ми куца..или може би защото започнах да си търся..онова време..: ))) абе на остаряване върви..: )))
Да не говорим, че едно време имахме свобода..домашни телефони, нямаше камери навсякъде..нямаше компютри,нямаше следене..снимките бяха от фотоапарати и на хартия, само най-близките ги виждаха и се съхраняваха в албуми..а сега техниката ни превзе..и ще ни унищожи..процеса е стартиран. Но пък човек може честичко да си забравя телефона в къщи..и да се шляе на спокойствие..;)
Социалните мрежи..а те па каква гавра са с хората, нямам думи..но пък хубавото е, че може да ги използваш за информация..да си зяпаш животинки.и да споделяш клишета!...: )))..пардон..мъдри мисли..
А днес пак е Слънчице..което дава перфектната възможност, да забравя телефона си в къщи и да се размотая нанякъде...като едно време...: )))

Накъдето ми видят очите...