Явно блога се оказа място, където човек сам разговаря със себе си. : ) И явно съм във възраст, където имам много "защо"? Току що прочетох нещо, което ме замисли. Нещо от рода "На теб лично, еди кой си не ти е сторил нищо, от къде тази злоба?" т.е. ако нас някой не ни убие, но е убиец, защо този негативизъм? Или за доносниците! Ако срещу нас няма донос, защо да реагираме, че някой доносничи? Всичко ли е свързано с нас, или има трябва да има една обществена непримиримост към гадостите? 
Защо определени негативни същества, успяват да се облекат в нова премяна, а отвътре са същите гнили хора, а  някой вика, "какво пък ,на мен нищо не ми е сторил." Въобще до къде трябва да стига общото  и личното отношение? Ние сме личности, но живеем в общество, а ако живеем в "болно от негативизъм и злонамереност общество, какви личности сме тогава?
Лично аз не мога да приема човек, който се опитва реално да навреди на друг човек, само и само да се покаже..ама какво да покаже?
Явно се очертава съботно-философско-житейско утро..: ))) но размисли и чаша кафе са хубаво нещо. Човек трябва да поспира понякога, да се оглежда, за да види какво се случва около него, кои са хората там и какво реално му носят, като емоция..
Способността да събудиш доверие, усмивка, носи наслада и е храна на душата..
Утрото е общо, но кафето е от мен! Закуската също..Добро утро!..: )