Постинги в блога от 23.02.2020 г.
23.02.2020 09:25 -
Неделни размисли..: )
Животът ни минава в битки, борби, в непрекъснато гонене на цели, в непрестанна надпревара с предизвикателства и щения. В един момент човек трябва да поспре обаче, да се огледа, да види къде е за какво се бори. И най-вече струва ли си. Оставаме без сили, без усмивки, без уюта да бъдем себе си, за да постигнем, да угодим, да имаме..а какво имаме накрая? Един отминал живот, една изхабена нервна система, болести и усещането за безсмислие. Човекът от малък е научен да контролира и когато контрола се загуби, той губи почва под краката си. Човек има един стомах и бездънна яма от желания и емоции, въпросът е, кое наистина е важно? Субективното ни желание за щастие, за любов, за разбирателство и споделяне, до каква степен се покрива с общото такова? Накрая не се ли получава един голям парадокс - живеем, за да умрем, а как сме живели, май на никой не му пука, живота си е бил наш. Ако следваме максимата - око за око, зъб за зъб, излиза че ние си отиваме от тоя свят без очи и без зъби, пропилели сме нещо, което ни е било дадено, от Бог, за да робуваме на щения и желания, да водим битки и да ни боли. И защо?
Ако само хората се замислят, че всеки човек е като нас, че и него го боли, че и той води своите битки, че удряйки него, първо удряме себе си, дали ще е така?
Къде отиде Любовта между хората, разбирателството, желанието за споделяне, или важното е да имаме, да имаме къщи, коли, вили, да имаме дрънкулки, да имаме пари да купуваме...ама истински ценните неща не могат да се купят. Прегръдката, усмивката, топлината, която може да даде човек, опората, сигурността, уюта и топлината, не могат да се купят, те се споделят.
