В един друг клуб, ме накараха да се замисля за Пътя. Път или пътеките по които вървим..целите, които си поставяме и начините да ги постигнем. А има и отклонения в шубраците, ама доволно раните, които получаваме оттам ни показват, че това не е правилният път. Има хора, които си поставят цели и са като валяк по пътя си, мачкат всичко, без да забелязват околността, защото тяхната цел е да притежават. Има хора, които пътя им води до дребни незначителни неща, но пък виждат всичко около себе си, хора, които не са подвластни на това да имат и притежават на всяка цена, а да се радват на живота, на неговите вълшебства и магии.. А има ли по-голямо вълшебство от Любовта, Приятелството, това да бъдеш родител..от хилядите емоции, с които е надарен човек, да чувства, че е жив. Пътят винаги е индивидуален, а има и кръстопъти..но най-кофти са обратните завои, когато човек не знае какво иска, и се връща да го търси в миналото..а единствените места на които никога не можеш да бъдеш са миналото и бъдещето..и двата пътя за натам са улица без изход.
Пътят..а вие за къде пътувате..?..: )

Мрачно е..и вали..но е пролет..и идва лято!