Дори и в този свят объркан
с подлости и гняв забъркан
в нас остава да  цари
детето..с детските очи!

То е своенравно, непослушно
но никога и равнодушно
то е като извор на мечти
като вулкан с енергия за игри.

То е нежно и гушливо
но никога и мълчаливо
в емоции света му ври
в енергия все кипи.

Всеки вика порасни!
сериозен възрастен стани
светът е подъл и суров
далеч от детската любов!

А детето в нас си страда
от таз възрастна тирада
иска пак наволя да играе
да се смее, радва и мечтае!

Честит Празник, пораснали деца
вече с посбръчкани остарели лица!
Нека не забравяме сами
че някога деца сме били!