което отделяме към някого или нещо, същност е нашия живот. Но не в това ми е акцента на днешният постинг, защото тази истина съм я осъзнала отдавна. От няколко дни се замислям и наблюдавам палитрата на човешките взаимоотношения. Има хора, които са вечно наборсучени, сърдити, недоволни.. непризнават никого, светът им е черен и крив.. няма лошо, това е тяхно право и те отделят времето и вниманието си да са такива, да забелязват само негативите, да ги търсят, да ги препредават.. но така и не разбирам защо?! Не вярвам това да им харесва.. или може би е страх и някаква защита... е да де, ама от какво се защитават?!
Някои ще кажат.. такива са времената.. ми не! Колкото и се променят времената, хора живеят в тях.. т.е. хората определят времената. Другото оправдание е, че хоратат станаха лоши.. ми пак не! Хората имат избор как и като какви да се проявяват.
Винаги съм вярвала в доброто начало.. в светлината, Слънцето.. и в това, че хората са създадени да си помагат, а не да си вредят. Лично аз не познавам само лош човек..
Все по-често ми казват да сваля розовите очила.. ама защо, с тях ми е екстра.. светът е прекрасен, мирише на люляк и ми е уютно.. : )))
Прекрасен ден желая... НОЙ май си отиде..и е време за Слънчице, топлина и сетлина..