Имало едно време..не, грешка!..има го и сега, един огромен мечок на име Калин. Когато един човек го намерил, било едно много малко мече, което седяло объркано и нещастно сред една полянка пълна с калинки, оттам идва и името му Калин. Човекът го прибрал, нахранил, но за да не избяга, то било връзвано с верига. Много пъти Калин се опитвал да разкъса веригата, да потича наволя, да си поиграе с някоя животинка, да усети вятъра в козинката си, но веригата била тежка и непоклатима, не по силите на това малко мече. Минали години Калин станал голям и силен мечок, с невероятна сила, но пак стоял тъжен и завързан. Примирен, че това е съдбата му, той дори и не се замислял, че веригата вече е детска играчка за него, че само опита за едно подръпване можел да му осигури свободата за която толкова мечтаел и копнял. Той дори не осъзнавал, промяната, която е настъпила, а се оставил на детският спомен, за невъзможна свобода. Дали Калин някога ще осъзнае, че желанието му е в неговите ръце..т.е. лапи и че вече не е това малко загубено в света мече..а огромен мечок, който сам може да ръководи съдбата си.
Т.е. с едно изречение..осъзнаваме ли какво сме сега и промяната, която непрекъснато ни променя? Аз понякога изненадвам себе си и това много ми харесва..защото ми показва, че етикетчето, което съм си залепила за мен, става тясно и непълно..
Прекрасен ден, желая..
иии
цингарела...цингарелааа..: )))