Винаги като чуя израза "печена тиква" пред очите ми е Пелиновия герой Душко Добродушков..: ))) и неговата драма с печената тиква. Явно като сме го учили това, и аз тайничко съм преглъщала, защото много обичам печена тиква. Вчера се преборих с една огромна..нарязах я, намазах я с мед и орехи и бам във фурната.. Докато я наблюдавах как се пече и хваща коричка, пак започнах да преглъщам учестено..: ))) Дотук добре, но сега започна моята драма. Звъня на приятелка и я питам..искаш ли печена тиква..и чувам отговор...неее, не обичав тиква! Шах! Ама ок, не обича, не обича..не е проблем. Звъня на сестра ми..искаш ли печена тиква...и чувам отговор...такова не ям! Втори шах! За трети път звъня на братовчед ми..искаш ли печена тиква..и чувам пак отговор..да бе, тиква ще ти ям! Е тук бях шах и мат! Ми ок, тогава сама ще си я ям, исках да споделя любимата си храна с някого..те не обичали..ми добре!
Сядам си аз на масата..и парче по парчче взеха да изчезват..По едно време усещам погледа на две големи черни очи, които настоятелно ме  гледат..Фрида! "Фрида, искаш ли тиква?" Взех едно парче, махнах меда отгоре и и дадох да опита...Малииии..тя го изяде по-лакомо и от мен...: )))) И иска още...: ))) Ми ето още един ценител на тиквата...: )))
Ето я..ама тук е превзела леглото ми и се радва на цветята..