Служебните задължения са лесни..и се събират в няколко точки на писмен договор. А личните?! За повечето хора, аз съм длъжна да отговарям на техният критерии за жена, майка и човек...т.е. аз съм длъжна да бъда...и следва изброяване...с една дума регламентирани отношения със задължения.... Наскоро обаче срещнах обратната страна..ти не си длъжна.. и това сериозно разклати матрицата ми... : ))) и за кратко останах без почва под краката..Та се замислих, задълженията лична отговорност ли са, или претенции на другите към нас? Да, за да има човек нещо, то той трябва да се грижи за него, но това задължение ли е или лична отговорност или може би желание да го има за по-дълго и за това милее над него. Ама пък тук следва другия Вселенски закон, че каквото обичаме и се страхуваме да не изчезне, Вселената ни го отнема, за да ни покаже, че можем и без него..и става мама мияя..: ))
Най-лесният начин е служебни отношения и в личен план..ама е прекалено неудовлетворяващо.. пробвала съм го, не става..това може, това не може, без чувства, без емоции, без спонтанност.. не е за мен..така губя себе си..т.е. живеца си за живот..
От известно време ревизирам всички мои убеждения, с които съм претъпкана и лелее..колко неща съм правила несъзнателно..т.е. посъзнателно..защото подсъзнанието ми е било натрупало бая боклука "така трябва" или така "не трябва" .. ама защо да е така..си остава мистерия..заучено поведение..
Много е кофти, като търсиш обратната страна на медала..и виждайки я, да направиш цялостен образ на нещата...а колко по-лесно е черното и бялото, без нюансите. Лесен е живота със задължения и трябва..ама се губят цветовете..ароматите..багрите..
Разсъждавам си.. ама така написано, след време като се върна и прочета, се усмихна, нахлува спомена, какво ме евълнувало в момента и причината да го напиша..иначе го забравям..
Желая прекрасна неделя..с много аромати, багри и живот..
и чаша кафе..