Чудно е как едно утро, може така да преобърне живота ти, а само за няколко минути да разбереш, че години си живял в илюзия и заблуждение.. Но всяко нещо има край, след като е имало начало, и човешката търпимост е с граници. Чудно как любими хора, удрят и то не по веднъж и очакват това да продължи вечно. А дали е чудно? Човек свикнал да удря и предава, едва ли ще подмине нас. Човек свикнал да ни приема за даденост, на когото обидите и обвиненията са за добър ден, едва ли търпи промяна, а става все по-зле. И до кога? До когато не сложиш край. Но всеки край е ново начало..ново начало без болка, без скандали, без напрежение..
А може би това е живота..
Но идва пролет, идва слънце, топлина и светлина, Земята ще се пробуди към нов живот.


А сега
чаша кафе от мен и пожелание за един Слънчев ден.