Празници! Какво ни носят те? Когато няма с кого да споделиш празника, празник ли е, само защото така е казано, че трябва да се празнува. И обратно, когато всеки ден е празник за теб, трябва ли да се чувстваш делнично, само защото е делник?
Вчера на аерогарата видях хора, многоо хора, всеки забързан, посрещане с цветя, усмивки...е имаше и набурсучени хора, но бяха малко.
Та се замислих, посрещането на любим човек от чужбина, празник ли е? Аерогарата в зала пристигащи, място за празнуване ли е? И какво всъщност е празника в субективните ни понятия за празнуване?
И все пак..макар и делник и на патерица..искам да поздравя всички дами в блога с пожелание..Дами, бъдете винаги Жени, които знаят стойността си, бъдете обичани и обичайте..: )