Някой беше казал, че красотата ще спаси света..друг, че красотата е, в очите на виждащия...въобще има много теории за красивите неща. За някои това са произведенията на изкуството, за други музиката, за трети красивите хора - външност,и т.н и т.н. красотата става едно абстрактно понятие, пропито със субективизъм. За всеки нещо е красиво и съответно ценно. Просто така е устроен човека.
А къде точно е хармонията между красивото и грозното, защото всяко нещо си има своята противоположност, а идеализирането на каквото  и да е, води до разочарование. Денят си има нощта, не приемем ли и двете, как да се радваме на денонощието, което пък е част от нашия живот..наречено време.
Успяваме ли да живеем в хармония със себе си..с лошото и доброто, с красивото и грозното, със сладкото и горчивото..с радостта и болката..все неща, които всички носим в нас.
Любовта. Кога и какво обичаме? Успяваме ли да разграничим любовта между вещите и хората. Вещите са неща, които може да пригежаваме изцяло, те са под нашата власт и контрол. Опитваме ли се подсъзнателно любимият човек да го превърнем във вещ?, вещ която да ни служи да контролираме, да властваме, да притежаваме?
Какво е Любовта? Хармония на противоположности? Красива или грозна е тя..сила или слабост..щастие или болка..и ако само премахнем това "или" разбираме, че тя е всичко..т.е. една красива хармоничност...и любовта няма да даде да властваме над нея, да я притежаваме или модерираме..тя ни е дадена, за да може ние да изберем какво да виждаме и как да я изживеем..: )
И пак стана..думи..думии..думии..а красотата и хармонията са в живият живот и преживяванията. Но все пак, някой беше казал, човек е това, което мисли. и говори.
Добро утро!

Хармонията не е нещо индивидуално, не е нещо лично, което всеки си го има сам за себе си. Тя е усещане за нещата в тяхната цялост. Поради тази причина се обграждаме с приятели и близки. Това са хора, близки до нашата честота на вибриране или на същата. Ние в най -големия си егоцентризъм сме най-нещастни. Също като думите, хората чрез различията си се допълват…

"Хармонията не е нещо индивидуално, не е нещо лично, което всеки си го има сам за себе си."
А не смяташ ли, че точно от там тръгва всичко? Ако ти нямаш хармония във и със себе си, как може да виждаш и създадеш хармония със света..и хората?
Вярвах, но вече не вярвам и в сходната честота и вибрации. Всичко на този свят е процес, развитие, надграждане..спре ли този процес, или праха на времето го затрупва..или пък се превръща в тиня..