От няколко дни телефона ми бълва съобщение, че няма памет и да изтрия снимки от вайбъра. Нямах идея дори че се пазят в него, защото дълго нямах вайбър, бях  го изтрила, но наскоро го инсталирах пак. Та влизам да видя..какви са снимките..и в един момент онемях..е не е възможно да съм била толкова наивна, до степен глупост. На една от снимките, ме гледаха мъж и жена, той се перчи, а тя го гушнала смеейки се..гледах и не можех да повярвам, до къде може да стигне човек, който иска да удари..и до къде може да стигне собствената ми глупост и наивност..
Минало!..но се замислих и в друга посока..как чрез нещо много елементарно, каквото е една снимка, на човек могат да му се отприщят хиляди неща, които преди не е виждал или не е искал да види..
е изтрих всичко, не искам такива спомени..и съм убедена че след време пак ще забравя..но поне "прогледнах"
а и не съжалявам за нищо..
но за пореден път се убедих, колко сложно-субективно е мисленето  и виждането ни като хора..затваряме очите пред това което Е..а си градим някакви въздушни кули..които като се сринат..боли..а те няма как да не се сринат, въпрос на време е..защото са въздушни и не е това което Е..а измислено от нас самите..
но имаме сега..и евентуално утре..и все пак от  нас зависи..какво ще е вчера..: )