- Здравей..
озадачен поглед..
- Какво ще пиеш, кафе, или натурален сок..или може би сладолед...
Две сияещи сини очи ме гледат с очакване..
- Познаваме ли се?..плахо попитах..
- Разбира се, съсед съм ти, през една къща.. от няколко месеца..
Бафф!!...излиза, че не познавам съседите си...: ))) Даже не бях забелязала, че съществува.. а този знаеше всичко за мен..или почти всичко де..
Та това ме замисли, колко ли още неща не забелязваме, които се случват около нас, но всички познаваме Борисов, Радев..Манолова...: ))
А иначе е Слънчице и деня е прекрасен..
средобедното кафе и сладоледа са от мен..

заслепено ослепели сме, а за хубавото трябват... очи.
Поздрави!

Време е за проглеждане.. :)
Поздрави!

Здравей, Анета. Всеки забелязва това, което го интересува. Често в бързината пропускаме интересни неща.
Поздрави!