се раждат след болка. Снощи се бях замислила. За да се роди човек, болка изпитват и майката и бебето. За да излезе на белият свят то се свива и тръгва, предполагам, че доста го боли, докато поеме първата глътка въздух. Майката също изпитва нечовешки болки. При смъртта май е същото..тялото боли, но душата иска да излезе и да поеме и тя първата си глътка свобода от болното си тяло.
Всяка промяна в битието и човешкият живот също е свързана с болка и едва когато човек остане сам със себе си, вижда нещата ясно. Разбира, че всичко, което му се е случило досега е плод на Битието и на собствените му представи за живот. След болката винаги идва Светлина..
Но най-интересното е, че в безсмислието и болката, трябва да намерим смисъла да живеем.
А живота продължава...