Постинг
03.08.2021 13:22 -
Емоционалният багаж, който мъкнем със себе си..
не се ли оказва прекалено тежък? Умът има странната възможност да търси прилики и връзки към нещо преживяно. Как да повярвам на ИТН, като ми е едно към едно с царя? Но това си е моя връзка, може и да бъркам... но факт е, че някак не мога да им дам шанс..поне за мен си..а осъзнавам, че не е правилно..
Вируса и ваксините..ми преди това изтребиха козите, прасетата, животните..и тогава се шегувах, че е време и за хората.. и май наистина стана така.
При децата е лесно, те не носят емоционалният багаж със себе си..изхвърлят го и продължават напред. Падат от колелото, качват се пак и това е..
А защо при нас порасналите, това го няма? Миналото управлява бъдещето, а къде остана "сега-то" Или може би още от деца така сме учени, всичко да правим за бъдещето..А ние наистина живеем само СЕГА и това сега се превръща в минало..и дава някакви очертания за бъдеще..ама само очертания..
Шанс към новото и различното..и адаптивността ни към него..
А иначе е прекрасно лято..
Вируса и ваксините..ми преди това изтребиха козите, прасетата, животните..и тогава се шегувах, че е време и за хората.. и май наистина стана така.
При децата е лесно, те не носят емоционалният багаж със себе си..изхвърлят го и продължават напред. Падат от колелото, качват се пак и това е..
А защо при нас порасналите, това го няма? Миналото управлява бъдещето, а къде остана "сега-то" Или може би още от деца така сме учени, всичко да правим за бъдещето..А ние наистина живеем само СЕГА и това сега се превръща в минало..и дава някакви очертания за бъдеще..ама само очертания..
Шанс към новото и различното..и адаптивността ни към него..
А иначе е прекрасно лято..