ама аз съм най..най..наййй...: ))) Виртуалният свят е все още в детската градина и навлиза в пубертета...като фаза на развитие...Разглеждайки фейсбука и тук се замислих, някои хора и до тоалетната да отидат, ще снимат каква им е банята..Дават мнения на килограм, без въобще да познават човека, битието му, навиците му и се чувстват горди от това! Винаги съм казвала, че да познаваш някого, трябва поне две торби сол да сте изяли заедно..Говоря относно комуникацията между хората.
А иначе е много полезен. Хвана ме любопитството, защо във Финландия има бели нощи..т.е. само ден  24 часа.Само с няколко щраквания, намерих отговора..и съм доволна..: ) Всичко било заради земната ос с наклон от 23.5 градуса..е и въртенето около слънцето и себе си..

пп А иначе прегледах набързо и постовете тук и ми стана смешно..кой с колко никове бил..пък този е този, а онзи онзи..добре де, имали значение кой кой е..като реално не се познавате..а пък и да се познавате..пак! Какво, приемате го лично, че някой се занивама само с вас..че сте център на Вселената?!.. Че сте жертва на виртуала?!..: )) И това ще мине...;) Прекрасен ден..лято е!

Виртуалният свят колкото ни дава, толкова и ни отнема, защото освен че не е особено полезно да се седи по цял ден пред компютъра, така хората отвикват да четат книги, да излизат навън, да се разхождат, да се срещат лице в лице с приятелите си, а не само в “онлайн чатовете”. По този начин човек губи неща, които няма как да ги изпита по друг начин, все едно губи себе си. Затова е най- добре да не се прекалява с нищо, за всичко си има граници.

Знаеш ли, винаги съм смятала, че живота се дели на периоди. Винаги съм била с максимата, опитай - за да разбереш... и след това продължи напред, иначе вечно ще те гризе съмнението..ами ако..а дали..: )) Човек не може непрекъснато да е пред компа,, освен ако не е сам, безработен, в болница или е някакъв айти.. т.е. това да му е работата. Но иначе да, никой чат не може да ти даде това, което ще получиш час два с приятели на живо. Преди не обичах филмите..а не ги обичах защото преди 100 години ме караха насила да гледам..сега ги преоткривам..т.е. съм в нов етап от живота си.
А то си има и всякакви хора..има и такива, които не са замъглени от виртуално общуване и предпочитат всичко на живо..Съмнявах се, че ги има..но ги има, вече повярвах.
А книгите...еееххх книгите..има ли нещо по-хубаво от стойностна книга, която ти отваря многоо прозорци към непознати пейзажи..;)