че ти мислиш, че всичко знаеш, но лишавайки се от незнанието, пропускаме знанието..
Интересно ми е кой ще ме разбере, какво искам да кажа..
Преди години, един много скъп за мен човек, който вече не е между живите, ми направи забележка да не слушам тъжни песни..или ставаше въпрос за "Воин на съдбата" Слушайки обаче тази песен, на мен тя ми носи невероятно спокойствие..глас музика..абстрахирайки се от текст обаче..
Та знанието и рамка "тъжна песен", носи незнанието и стинското знание, другите как я възприемат и какво е за тях..Аз например политам с нея..високо..високоо...
Поздравче...: )

"Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения."

няма как да вярваш и на другите. Ми значи аз съм глупава, защото не мога да живея в съмнения или предположения. Ако нещо не ми е дадено да разбера, значи не му е времето, но рано или късно разбирам.
Не, друго имах предвид..но съм прекалено уморена. Подкарах трета седмица без почивка и ми идват в повече писането и обясненията.
лекичка от мен.:)

"Досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните са изпълнени със съмнения."
Поетът Иван Вълев (Пловдив) ми е братовчед, но не поради това съм запомнил една мисъл в негова ранна творба: "Съмнявай се във всичко. Съмнявай се и в себе си дори."
Съмнението (Не казвам подозрението - грозно е!) те кара да търсиш причините, генезиса на нещата, които от прима виста мислиш за откритие. Радваме се на дърветата и цветята, но често забравяме, че те имат корени.