Служебните задължения са лесни..и се събират в няколко точки на писмен договор. А личните?! За повечето хора, аз съм длъжна да отговарям на техният критерии за жена, майка и човек...т.е. аз съм длъжна да бъда...и следва изброяване...с една дума регламентирани отношения със задължения.... Наскоро обаче срещнах обратната страна..ти не си длъжна.. и това сериозно разклати матрицата ми... : ))) и за кратко останах без почва под краката..Та се замислих, задълженията лична отговорност ли са, или претенции на другите към нас? Да, за да има човек нещо, то той трябва да се грижи за него, но това задължение ли е или лична отговорност или може би желание да го има за по-дълго и за това милее над него. Ама пък тук следва другия Вселенски закон, че каквото обичаме и се страхуваме да не изчезне, Вселената ни го отнема, за да ни покаже, че можем и без него..и става мама мияя..: ))
Най-лесният начин е служебни отношения и в личен план..ама е прекалено неудовлетворяващо.. пробвала съм го, не става..това може, това не може, без чувства, без емоции, без спонтанност.. не е за мен..така губя себе си..т.е. живеца си за живот..
От известно време ревизирам всички мои убеждения, с които съм претъпкана и лелее..колко неща съм правила несъзнателно..т.е. посъзнателно..защото подсъзнанието ми е било натрупало бая боклука "така трябва" или така "не трябва" .. ама защо да е така..си остава мистерия..заучено поведение..
Много е кофти, като търсиш обратната страна на медала..и виждайки я, да направиш цялостен образ на нещата...а колко по-лесно е черното и бялото, без нюансите. Лесен е живота със задължения и трябва..ама се губят цветовете..ароматите..багрите..
Разсъждавам си.. ама така написано, след време като се върна и прочета, се усмихна, нахлува спомена, какво ме евълнувало в момента и причината да го напиша..иначе го забравям..
Желая прекрасна неделя..с много аромати, багри и живот..
и чаша кафе..

Традиционно семейството е мястото, където хората се застъпват един за друг. Родителите носят отговорност за децата си, членовете на семейството един за друг. Те си помагат в случаи на беда, грижат се един за друг при старост и болест. Важен е принципът на доброволността. Отговорността на човека за самия себе си не бива да бъде разрушавана от добронамерено опекунство.

но повечето неща, като грижа, любов, търпение..не е защото "така трябва", а защото така искаме..т.е. не е задължение. Отговорността за детето е почти изцяло наша лична отговорност..с думи не се възпитава, нито с наказания, а с личен пример..за това е поговорката - крушата не пада по далеч от дървото..;) Още от малки се научаваме на модели поведение и за нас те са правилни..Детето няма как да се научи да чете книжки, ако няма личен пример от родител..пример..а не задължение... но детето не е копие на нас. Още от съвсем мъничка обясних на моето..че всяко нещо, което приеме като решение или модел, цената ще я плати тя..аз и да искам не мога. Ако реши да учи, да е любознателна, да е борбена, да е човек на действието..ще е уважавана и ценена..ако реши да е двойкаджийка..да лежи на чужд гръб, да лъже, да бъде паразит, а не създател..ще е зависима от другите..и ще бъде подритвана и подмятана. Интересното е, че макар и много малка ме разбра..че получи ли двойка /такъв беше примера за 10 годишно дете/, си е нейна двойка, а не моя, аз и да искам не мога да платя да кажем срама и, че е получила двойка...ако мога ще помогна, но не мога да уча заради нея. Всичко между нас е било на база диалог..не съм забранявала нищо..но когато е имало НЕ е обяснявано защо е НЕ..т.е. причините и тя самата е взимала решението НЕ, като разумно. И между другото сега много се радвам, защото тя дете няма, но има куче..взе го от бебенце и възпитанието, което му даде е на база поощрения и награди..а не на наказания и бой. Фрида /кучето/ с кеф изпълнява командите и..
Отплеснах се..ама това са нещата от живия живот...личната отговорност към някого или нещо, нямат общо с "трябва", не, не трябва..просто го искаш да е така..и вече отпада като задължение, а става удоволствие.. защото наградата за това е синхрон, уважение, взаимно разбирателство..

Така съм расъждавал и аз, но никога не съм си правил отчет и ревизия...
Уважавам мислещите разумно.
Браво!

поне при мен ревизията е пожелателно-задължителна, така разбирам къде съм, какво съм, какво искам..иначе няма как да изляза от модели, които не харесвам, от мисли , които ме тормозят и да се махна от хора, които ме "смазват"..
а чак пък "браво"..едва ли..ама все пак Благодаря.: )
Прекрасен есенен ден желая..