и да построим СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ! Ама не искат..
Понеже малко, а не малко, доста ми става досадно, като слушам за носталгията по комунизма..предложих на колежката и на още няколко хора, върли носталгици..да върнем комунизма.
Създаваме Тимуровски команди за децата, а за нас, всяка последна събота от месеца излизаме с мотики и лопати..да чистим улици, тротоари, да ги боядисаме. Ще пазаруваме само в малките супери, където има само основните продукти - захар, ориз, олио, картофи, чат пат месо, а и кремвирши..те са задължителни!, но ще си намерим производител, който да слага и тоалетна хартия в тях..Да върнем и ергенският данък! Какво е това нещо несемеен...ааа, много се разглезиха хората.  Ще има само една лекарка, която ще лекува с аналгин и антибиотици, а сестрата ще е намръщена и сърдита. В училищата ще има шамари, дърпане на уши, физарядка сутрин...а за учител ще се назначава лелка или вуйчо, който мрази децата. Ред и дисциплина трябва да има! И двойки! За назидание! Непрекъснато да се показва колко е тъпо детето..
Почивките ще бъдат по 15 дни в бунгала..единственото условие на бунгалото, е поне покрив да има..другото се прежалва, нали ще е безплатно..или евтинко.
Коли! Какви са тези лачени коли, те разглезват. Колите трябва да са стари, е в краен случай и нови, ама да не вдигат повече от 100км...иначе да се разпадат..
Магистрали! Глезотия..я там едни селски пътища..достатъчни са..нали има път..
И задължително жителство! Каква е тази миграция в страната, а другари и другарки! Може да има и малко подобрения..КПП-та за да се ограничи миграцията в страната.
Чужбина ли? Защо ви е тази ГНИЛА чужбина?  На екскурзии ще ми ходят..труд трябва, труд!..за да съградим СВЕТЛОТО бъдеще!
ААаа за малко да забравя Белене. Прасетата трябва да ядат..
И стена на назиданието трябва да има! Всички непокорни бунтари да са там..да им се смеят и подиграват.
Абе защо ли хората не искат да построим Комунизма сега?! Я вижте колко хубав беше живота тогава..
а и филмите..кой не знай..На всеки километър..: )))

вируси през комунизма нямаше. Атомна централа изгърмя, радиацията ни заля..ама какво пък..комуниста е над нещата! А сега ни занимават тук с някакви вируси! Срамота! Глезена работа...

Какво нещо е Народът! И аз барабар с него… Когато даваха сериите „На всеки километър”, улиците опустяваха. Май беше всяка сряда.
Марширувахме ли, марширувахме, дори когато вали.
Гласувахме ли, гласувахме. Официалните резултати бяха неизменно почти 100%. Не помня дали това бяха процентите на глаувалите или процентите за БКП.
Съобщаваха ли се поотделно процентите на БЗНС и Компартията, също не помня.
Допитването, дали да се строи „Кремиковци”, беше ли направено, беше, но не зная дали е било фалшифицирано, за да внесем старо, демоде оборудване от СССР, както после се говореше.
Помня закъснялата и омаловажена информация за аварията в Чернобил. Години след това моята далматинка Сара намираше 5-листни детелини в тревните площи около стадион „В. Левски”.
Помня, че по време на Жанвиденовата зима ставах в 4 сутринта, за да съм един от първите, та да купя мляко за първата ми внучка-бебе. След дни наред жестоко мръзнене се изхитрих да стъпвам на стиропорна плоскост, която носех с мен.
Помня, че месец-два преди да настъпи безпаричие и глад, бяха организирани пунктове да подаряваме хранителни продукти и дрехи за Румъния. А дали помни някой техните митничари какви номера скрояваха на преминаващите български коли?
Съжалявам, че ще го кажа, но тази Партия козината, пардон, името си мени, но не и нравите. Гласност? Интерниране, концлагери? До 1989 не бях чувал за тях.
В ИСИ имахме литературен клуб. Окачвахме табло с наши произведения пред най-голямата зала за лекции. Веднъж имаше и едно мое стихотворенийце, което започваше така:
Пърха птица в клетка,
Блъска се, цвърти,
Вън е чудна гледка,
как да полети?

Облаци безгрижни,
Синева, простор…
Ех, кому са нужни
Песни-плач в затвор?

Не ми се мисли какво можеше да се случи при прочит „под лупа”. Отделно, че бях против да се вдигнат цените на хляба. Имаше „допитване”. За второто получих мъмрене от ДКМС, а за общото ми „поведение” - отрицателна характеристика. Бях забравил тези подробности, но тук стана дума отново да строим комунизъма, макар отношението на авторката към тази идея да не е положително.

по какво точно изпитват носталгия? И днес пак бях със същата колежка..и като каже ТодАр Живков и и лепнат устата..
Е то оставаше отношението ми да е положително..ама поне имам база за сравнение..хлапенце няма..надявам се внуците пък хептен да нямат..

Мислих да го пиша. но забравих - по по-младите години! Това е мъката на повечето хора. Аз не съм от тях. Какво ще е бъдещето ме интересува. На човек може да му е мъчно, даже да скърби за загубени близки, но силата на всеки е в бъднината.

ама силата на всеки е в СЕГА..утре е химера..
ако сега трупаш красиви спомени..и миналото ще стане красиво..а утре ще го чакаш с удоволствие...
Доста хора загубих..останах сираче..но аз вярвам в това, че тези, които са си отишли и са ме обичали..искат да съм добре, да се усмихвам, да се радвам на живота..а пък все някога ще се срещна и с тях..в отвъдното..