Когато друг е предателя е лесно, позаболите и си тръгнеш, но когато ти си предателя вече е сложно и гадно, носиш го в себе си. Предадох доста приятелства..градени с години, заради илюзия и глупост. Извинението не върши работа, оправданията също, просто нищо няма да е както преди. Съзнавам го, за това не се и опитвам, да си върна доверието им. Минало..а и ми е за урок. Въпросът е другаде, как да оправдая себе си, пред себе си, като оправдание няма, освен тоталната ми глупост. Поне ако беше несъзнателно, разбирам, но то си беше напълно съзнателно. Сега, мога да намеря куп причини за това, ама не е честно, защото всичките те, са някакви измислени и глупави.
Та, вие някога чувствали ли сте се като предатели, и как сте се справили с това гадно усещане..което трови..
Говоря за чиста проба приятелства..за някой, на когото можеш да се обадиш, да споделиш, без да те съди и осъжда..да отдели време за теб..да се опита да те усмихне, защото те познава доста добре и го може това..някой, който протяга ръка, преди да я поискаш..и някак ти е топло и уютно с тях.
Ето такива приятелства имах..и от двата пола..но бях овца, която не може да разграничи пълненето с илюзии, от реалните ценни неща.
И да се жалвам и да не се..минало..и живота продължава..ама май доста време ще мине докато си простя, ако успея да си простя де...
А иначе пожелавам един прекрасен ден...слънчице е..и лазурно синьо небе..е навън малко хапе..ама вътре с чаша горещ шоколад и на топличко, е друго...
в момента съм на това..

Приятелите са за това , да ни прощават !
Да обичат някого въпреки всичко !
В момента , когато си почувствала , че нещо си сгрешила , в този момент ти е простено !
Тони

Само в трудните моменти разбираме кои са ни приятелите и не просто приятели, а истинските и верните. Докато не се научим да прощаваме на себе си, не можем да прощаваме на другите!

Може би..а може би и така е трябвало да стане, за да съм човека, който съм сега и да водя живота, който живея в момента. Нали знаеш, живота учи, никой не се е родил научен. А пък може и за тях да е било по-добре..не всичко което ни се случва знаем защо е така. : ) е после рано или късно разбираме.. И да, те си остават един красив спомен, което никак не е малко..
Поздрави!
Ани.

Простила съм на всички и за всичко. Нямам негативно отношение към никого. В живота си, няколко пъти се спъвам в един и същи камък, гадното е че го виждам, знам го и пак в него се бутах. Надявам се вече да съм го заобиколила. Е има човек, който ми помага де, никога не съм вярвала, че мога да бъда толкова кротка, послушна и това да ми харесва..Т.е. да преоткриваш себе си..в нова светлина. : )
Благодаря ти, Вал..Прекрасно е, че ви има..
Поздрави!
Ани.