обръщат погледа си и виждат само себе си. А там реално няма нищо, освен отпечатък на времето и спомени. Много хора се подвеждат по това, което четат и дори не осъзнават, че всичко е свързано и няма как да отделят себе си от Вселената. "Обичай себе си" - това добре, ама къде е границата между обичай себе си и самовлбеният глупак, който не вижда никого и нищо?! Хармонията на Земята е между духа и материята.. Липсите и излишъците вредят. Склонна съм да вярвам, че ние имаме много повече излишъци, отколкото липси.. алчността и ненаситтността на човешкото око ни прави задръстени от излишни товари..
Отдавна не бях си философствала.. може би защото погледа ми е насочен навън и не мога да се нарадвам на света и Вселената.. на разнообразието и непридвидимостта му. Прекрасно е да имаш цветна градинка, в която ежедневно да наблюдаваш как цветята растат, цъфтят.. ухаят..и то под твоите грижи..
Имам си и няколко коренчета домати.. една тиквичка.. : ))) Човек е творец, създател и точно в това май е удовлетворението.. Знам ли.. макар че ние сме творци и създатели на нещо вече сътворено и създадено.. но чрез грижи, обич.. семенцето покълва, расте и се развива.. и това пред очите ти... някаква магия е.. : )
Желая ви прекрасен ден..

Освен ляво и дясно, има горе и долу. И разни други такива.

И за мен творчеството не е само отвън, но и отвътре. Не огъваш лъжицата, огъваш себе си. Когато огънеш себе си вътре, се огъва и това отвън :-)

Прекрасен ден и на теб, и на всички, които прочетоха този хубав постинг :-)

Разбира се, че има и горе и долу..и не само. Направи един експеримент, гледай в една посока, сега си премести погледа с метър нанякъде.. гледката е друга нали?!.. : )) И пак.. не е само това.. сега гледам напъпилата петуня.. утре няма да е пъпка, а цвят.. Всеки миг и ние сме различни.. с един удар повече на сърцето.. с различно съдържание в стомаха.. всичко.. ама всичко е действие и промяна.. Анализирайки и гледайки себе си.. как оценяваш промяната.. като повечето детайли са неизвестни..: ) Можеш само да ги отчетеш.. ама нужно ли е...
Да се огъваш?! Защо.. ако лъжицата ти е прекалено права или не по твоята мяра, можеш да си хапваш с пръсти... стига да го осъзнаеш и да премахнеш ограничението.. невъзпитан!.. : ))) Адаптацията към промяната е най-важното нещо.. Ми не.. не се огъва това навън.. всичко Е.. огъва се твоята представа за нещата и гледната ти точка. Аз мога да виждам даден цвят за прекрасен.. а на теб той ти носи алергия например.. това Е просто цвят.. но ние го приемаме различно.. : ) и хич не е нужно да го харесваш или да си до него.. на теб удоволствие ти носи старият бор в гората.. той те зарежда.. значи си там.. : ))

Сега, ако погледнеш още малко над това, което написах аз, и това, което написа ти, ще видиш, че казваме едно и също. Тогава ще разбереш, че си се огънала, защото тогава си като водата. Твърдите дървета вятърът ги прекършва, слабите - превива. Само тези, които са достатъчно гъвкави, оцеляват от силната буря. Това е адаптацията, за която говориш.

Поздравче :-)

Ако огъването, е твоята интерпретация за адаптация.. да, говорим за едно и също.. макар че ми е трудно да се приема като дърво.. стоящо навън.. но ок, адаптивно казано е така.. : ))))
Поздравче и на теб.. : ))