не, не за ковид ми е мисълта.. а за пандемията - "аз обичам себе си", за безразличието, за загубата на човешкото. Всички станаха Богове и обичат себе си..Само че образа на  Бог не съществува.. Става ми студено, като гледам Богове, и не защото аз не обичам и не вярвам в моя Бог, а защото той е един - Бог е вяра... А човешките богове са навсякъде и стават все повече. Настина е пандемия! И веднага идва въпроса, какво се обърка!? След новото хилядолетие светът не е същия.. пандемии, страх, войни.. Кой и защо води светът към самоунищожение.. Потърсих отговорите във философията..т.е. мненето на великите философи.. ми трагедия! Човек за човека бил звяр.. самодостатъчност.. дрън, дрън..а истината им е пред очите. Един човек, ако се изправи срещу един лъв.. шансовете са нищожни за човека.. но ако 10 човека се изправят срещу лъва???... Набутаха ни в общество, в което има само самовлюбени идиоти.. и?
Нищо особено не се е случило, но от време на време спирам, оглеждам се и се опитвам да анализирам. Лошото е, че аз също се променям.. усещам го! Вярата ми нещо започва да куца.. и бавно се пъхам в собствената черупка. Не го искам... но..се получава. Добре че съм на 50..т.е. по-голямата ми част от живота е минала...
Но иначе е прекрасно лято.. с багри аромати и уражой... : ) Живот кипи наоколо..а Слънчицето грее ли грее..
Прекрасен съботен ден пожелавам.. : )

Може би светът е просто въпрос на гледна точка, но нека тя да бъде все повече наша.

радвам се да те видя.. : ) Сега като чета какво съм написала и се усмихвам, защото знам какво четох и ме скандализира тогава.. А иначе да, хубаво е гледната точка да е наша, нооо много трудно е да се осъзнае кое е наше и кое е насадено.. още от деца.
Поздрави!