в България, което е на ниво и работи?! Щото аз май не се сещам, всичко е бой на негри в тъмна нощ.. : ))) Ама САЩ пасти да яде.. няма страна в света с по-неограничени възможности..
Когато един адвокат ми каза.. в България нищо не е забранено, но за някои неща наказват, АКО ТЕ ХВАНАТ, ми стана весело.. законите са ни тълкователни.. купон!
Но пък си имамме ПРЕКРАСНА РОДИНА, като изключим батака..природа, красоти..просто е една магия..

 А с какво ще ги напълним тези години си е наша отговорност.  единственото ми пожелание е всеки да намери това, което търси и иска.. : )
Измина още една година.. година с ковид, война, инфлация..но пък каквото и да ни поднася обществения живот, има и личен.. който поне той да е ок.
Та.. За много години!..

 дали са само физична величина? Дали измерването им е само в в метри или километри...а каква е мерната единица за близостта на двама човека.. : )
Как човек се изразява с думи.. аз съм.. или аз имам?! или аз мога.. : ))
А иначе е зима - студено навън, топло и уютно в къщи.. Снощи гледах водопада от снежинки.. беше прекрасно..
Та.. наминавам оттук за да ви пожелая Весели празници! За мен по Коледа стават чудеса... някаква магия е този празник.. магия, която събира хората, някак ги обединява..

 днес четох за Иван Рилски..за отшелничеството му. Как от паланка в пещера, от хралупа в навес и така е минал живота му.. в пост и молитви, но без общество, което да му слага остена на върви по правилния обществен ред. Замислих се. Всички светци са нямали семейства, деца, нямали са общество.. но ако станем всички светци, доколко ще просъществува живота на Земята?!..т.е. ползата и вредата от Обществото... Сега..и на мен доста пъти ми тегнеят обществените норми, правила, дрескодове и т.н... нно пък и свободата да правя каквото искам и  да живея само заради себе си.. би ми дотегнала..
Та къде е границата между обществото ии свободата на лиността в обществото?
Олепи ме гаден вирус и пазя леглото..и някак имам времето да си разсъждавам ...
Уютна и усмихната вечер, пожелавам..
и 
късно еееее....

 за София, когато паметника на Васил Левски е бил на края на града. Време толкова далеч и не толкова далеч. Нямало е радио, телевизия, хората са общували на живо.. и човешкото знание, е имало стойност. Е аз помня София от края на 80-те.. ама реално погледнато това е от миналия век и хилядолетие.. : ))) Носталгия?... едва ли.. по-скоро мил спомен.