или те са само в главата ни.... Вчера на светофарите на булеварда.. си правех състезание..кой пръв ще тръгне на зелен сигнал..е аз бях победител..ама то щото другите не знаеха, че се състезавам...: )))Веднага се замислих за обратната страна..колко ли хора воюват и се състезават с мен, а аз не знам...: )))
Странно нещо е живота..
Прекрасен ден от мен...наситен с многоо усмивки и любов..

Тръгван натам където
няма път или пътека...: )))

Аз се състезавах само за научен сътрудник .
Работех по подръжка на изчислителна машина и бях прочела всичките 14 тома документация на английски.
Пуснаха място за научен сътрудник по моята част.
Началникът ми , когото много уважавах, ми каза , че искат да вземат мъж и мястото не е за мен . На мен ми стана много обидно.
Реших да се готвя сама , въпреки всичко.
Онова момче разбрало , че има колежка , която 3 години работи с машината и се отказало. Аз бях единствен кандидат и спечелих !
Както казваше татко : Никога не се предавай без бой! И да те бият , пак не се предавай ! Аз спазвам завета на татко !
Тони

Упоритостта не е борба. При борбата винаги има победител и победен..което е гадно и зависи от гледната точка, какво точно печели победителя. : ) Отдавна нямам желания, за които да се боря, но упорито си ги следвам..ако станат, ако не, здраве. Да, очаквам да станат, защото животинската фаза без очаквания съм я минала, но не съм обсебена от тях. Обсебването..на всяка цена, си е гадно нещо. : ) за мен..
И знаеш ли, наскоро си говорихме с приятелката...че ако кажеш, че без нещо или някой не можеш..и съдбата ти го отнема..за да разбереш, че можеш..: )
Моят баща, беше човек на действието. Той не говореше много, но кажеше ли..думата му беше закон за него. Някъде бях чела..че при момичетата, първият модел на мъжко поведение виждат в бащите си и след това подсъзнателно избират сходен модел за мъж..Нямам идея дали е така, защото аз се омъжих за коренно различен мъж.. но единствената сигурност, която съм чувствала, беше докато баща ми беше жив.
Отплеснах се в спомени...а не трябва, единственото място, на което никога не можеш да се върнеш, е миналото...: )
Прекрасен ден, Тони..да ти е топло и уютно..: )

Той ме закриляше цял живот .
Това определи моето отношение към мъжете . Те за мен са закрилници .
А милата ми майчица е олицетворение на обичта и нежността . Сега са заедно двамата.
нейната любов определя отношението ми към жените . За мен те са нежни приятелки.
Знам , че скоро си имала голяма болка и ти е трудно .
Но по-добре да говориш , отколкото да държиш в себе си .
Чрез страдание човек става по-мъдър.
Само хубави неща да ти се случват в живота !
Бъди благословена , Ани !
Тони

Водим ежедневни битки – от битката със самите себе си да не ровим в хладилника по никое време на денонощието, през обикновен спор с познат, до война с институции по обществено важен проблем и т.н. Разбира се, че винаги трябва да имаме лично мнение и позиция по почти всеки въпрос. Но понякога трябва да ги запазим за себе си. Не всеки спор изисква намесата на личното ни мнение. Не всеки казус би бил нерешим, ако не изложим в него позицията си. Не всяка битка трябва да се проведе и категорично не всяка е наша.

защото ми е много нахъсана ! Прекалено детерминирана и безпардонна !
Как си позволява да наставлява , без да познава човек ! И да ни лишава от правото на споделяне?
Ако си има лични проблеми , да си ги решава в къщи. Не смее да пише в моя блог , защото знае , че ще бъде безпощадно изтрита!
Аз ще се оттегля , за да не превръщам блога на Ани в бойно поле !
Тони

от рода.."ти можеш, оправяй се". За което съм му много благодарна..преди ми тежеше..ама сега от позицията на времето осъзнавам колко е бил прав баща ми. Мъже закрилници?! Буф...къде ги бе..: ))) А за сигурността споменах, защото той беше стожера на семейството.. обединяваше ни..т.е. имахме наистина стабилно и сигурно семейство..
Да, от страданието се трупа мъдрост, ама защо ми е тази мъдрост.. : ))) като гледам немъдрите как хубаво си живеят...: ))
Благодаря ти, Тони! И ти бъди Благословена!
Поздрави и прекрасен ден..: )

Нито се боря с другите, нито със себе си..нито се съревновавам..нито водя войни и битки... Стига ми толкова. В момента гледам живота като танц...с различна музика. Т.е. живота ми е партньор и мой е избора какво да танцувам с него.. и с кого или какво и всичко се свежда до харесва ми-не ми харесва, искам - не искам. Това което не мога да променя, а аз реално нищо не мога да променя, го отминавам или приемам, но с битките приключих. Но упоритостта не е битка..харесвам упоритите хора..
Ама че някой бил еди какъв си..че тетката в администрацията е крива и се заяжда, че някой си е недоспал и се драка..миии проблема си е техен..аз при тях съм за кратко и гледам да не им отразявам настроенията или характерите..техни са си..: ) Когато човек търси красотата, намира я..и в най-гадното нещо я има..
А пък и ако човек осъзнае, колко малко другите го разбират, и че той става жертва на чужди настроения, нагласи и гледни точки, нямащи нищо общо с него..въобще няма да бележи отношението на другите.
А аз съм си обещала..няма да плащам за грешки, от нечии "скелети" в миналото на другите хора..Те имат проблем със себе си, не с мен..но чужда вина не плащам. А много хора имат склонност да пренасят негативите от миналото си, върху нови запознанства..и приятелства..и т.н...само защото приличам на еди коя си..а тя в миналото го е наранила..да ама е тя..не аз!..: )))
Та живота за мен е танц...искам да танцувам! : )
Прекрасен ден.

от бойни полета, никой няма нужда..: )) А всеки е някакъв.. Може това да е на Валеска начина на оцеляване..или знам ли..ама ние реално не я познаваме.
Ти си много толерантен човек..мил..: ) Всеки има правото да бъде всякакъв..за това светът е толкова пъстър и шарен..: )
Хайде, усмихни се..: )
Поздрави!