а аз съм седнала на едно столче и ги наблюдавам. Наблюдавам света, хората, хаоса.. и ми става все по-интересно, защо времето бърза. "Нямам време" - това е една от най-често срещаните реплики.. и защо, къде ти е времето? Ужким живота станал по-лесен, услуги всякакви, глезотийки.. а хората нямат време, а времето същност е техният живот. Гледам, как всеки се е съсредоточил върху себе си, целите си и някак минава през света със затворени очи.
Живеем в някакъв луд ритъм, който ни ослепява и оглушава..
а интересното е, че с напредването на годините, когато тялото започва да остарява и разболява, имаме време.. ама онова време, което е трябвало да ни принадлежи, вече го няма..минало е.
Интересно ми е, защо се отлагат хубавите неща.. т.е. за тях нямаме време.. а за негативните все има време.. и все в някакви борби.. задължения..
Аз пък имам време..и то си е мое.. : ))
Добро утро.. чаша топло, ароматно кафе върши чудеса... : )

С чашата топло кафе, нещо в унисон с твоя пост за ...Времето!:)
Готин ден, Ани.

Здравей, Тонсън.. След чашата кафе реших, че може да си доспя иии обратно в леглото.. : ))) нали времето си е мое.. : ) Та сега съм на второ сутрешно кафе.. : ))) А че времето е илюзия..то е ясно.. ама тази илюзия е нашия живот..
Готин ден и на теб... а аз продължавам да наблюдавам хората и времето.. дали пък материята не ни отне времето?!.. : )))