а и според мен, трябва да има гласност..защото не може да в болниците и въобще здравната система да ни мори, а ние да си траем.
Та ще разкажа нещо..нещо, пред което аз бях безсилна..но се случи пред очите ми и за съжаление с моята майка и това как ни пазят докторите..и въобще здравеопазването..
Имам много гадното усещане, че майка ми стана жертва на здравна пътека...т.е. за пари.
Още прекалено много ме боли, като разказвам това, но наистина трябва да има гласност..иначе един по един ще ми уморят..
Та..тя беше диабетик..за няколко седмици получи рани по крака..изтичане на лимфна течност..влошаваше се. До последно тя не искаше лекар и все казваше, влезна ли в болница, няма да изляза жива оттам. Но накрая вече нямаше как..против волята и я закарахме в Пирогов. Лоши изследвания и показатели, крака и в окаяно състояние..но до последно си ходеше..аз я водех.
Отначало лекаря каза че ще се опитат да я стабилизират и тогава ще я оперират. Имало някакво и запушване на кръвоносни съдове.
А какво стана реално..в неделя я приемат, във вторник я оперират. Без доплер или каквото и да е..за да видят къде е запушването. Информация никаква, коронавирус стегнация. Много ясно беше, че в това състояние тя операция няма да издържи..Бях против..обаче като я приемаха, удобно ме накараха да подпиша документи, че е съгласна да влезе в болница, че е съгласна да я оперират..че тя си поема рисковете и т.н. Но ги подписах аз..тя не беше в състояние.
Във вторника, през целият ден бях пред отделението..и чаках новини. Няма да ви казвам за отношението..предполагам си го знаете.. Операцията мина, издържала я е..и аз се прибрах в къщи..вече правех планове как да преустроя дома..за инвалидна количка..и т.н.
Е беше за кратко..в 18 часа ми звънна телефона и непознат мъжки глас ми каза, че е починала..В 16ч. е излязла напълно от упойка..и е тръгнала да си ходи..като е видяла че и няма крака..е изпаднала в шок..следствие на стреса, получава и инсулт.
Добре де, мамка му, съзнавам че за медицината тя е касичка, че е на години, ама това е мойта майка...как да осъзная, че след операцията не е имало при нея човек..да я успокои, да я наблудава..психолог. Защо не повикаха мен..ама не! коронавирус!
Та разбирате ли сега, какво е здравеопазването в България и как се грижат за нас?!
Сертификат ще ми искат! Ще ни пазят те! Тъпаци!

за твоята майчица !
Нямам думи !
Панацея

Боли при всяка загуба на близък човек... Някъде писах за смъртта като част от живота и това е диалектиката. Приемаме или не. Боли от отношението, на което си била очевидец и едва ли има сред нас хора, не засегнати от неглижиране на човек, ситуация. За това и се води "битката", за да се научиш да приемаш другия като самия теб. И според мен, тази е отявлената причина за всичко случило, случващо се и бъдеще.
Да почива в мир, майчицата ти!

опитвам се да се изправя, но още ми е трудно...но полека лека..: ) Нямаше и да го напиша това, ако не беше тази малоумщина сега. Хората умират по болниците, умират от безхаберие, от гадно отношение..от истински болести. А здравното ни министерство се занимава със сертификати. Виждат, че тази здравна система убива..тези пътеки..това точене на пари..обаче къде ти..важни са сертификатите!

Ани, не знам какво да кажа! Прегръщам те! Това на твое място не бих го понесла!
Много хора убиха!!!
И когато си позволим да говорим за това, ни казват, че не почитаме медицината, лекарите, системата, която се била грижела за нас...
(((((((

Как може на възрастен човек на легло..да му кажат..утре ще ти отрежем крака! Ми то само това би я убило..Мен не ме допускаха..висях и обикалях долу като куче..ама кой ще ти даде информация?! За последно я чух в понеделник..и думите и бяха..току що мина доктора и ми каза че утре ще ми отрежат крака!..не мога да говоря сега, разстроена съм..
И те ще ми говорят за грижа за нас?! И ще ме задължават и ще ми извиват ръце..е това, ако не е наглост..

3 месеца минаха, но всичко ми е още пред очите. Опитвам се да мисля философски, че се е отървала от болките...чеее..ама не става! И не съм само аз..хиляди убиха по този начин..системата ги уби..Защото болниците трябва да се издържат..а за да го правят, трябва да има и жертви..клинични пътеки! Явно дилемата е била..да я оперират сега и да вземат някой лев..или да я отложат, ама тогава можеше да не вземат и нищо..
Ето в такъв свят живеем!..ние сме статистика, бройка..и клинина пътека..
За здравно неосигурени няма лечение..защото няма пътека за тях..

Ще коментирам чрез мое мнение, публикувано при Маестро ganini под постинга му ДА ИЗЯСНИМ ИСТОРИЯТА. Иначе рискувам отново да се разстроя и да не мигна до сутринта. Та питам го аз (защото едно е да констатираш нещо, съвсем друго да знаеш
как да се оправят проблемите; anetta и vesever ги знаят как стоят при мен в личен план):

"Кажи, де, има ли изход?
Революция като френската? Не, след някоя и друга година дойде Наполеон и знаем какво стана....
Или като Октомврийската? Дойде времето и на Сталин и знаем какво стана....
После дойде времето и на Хитлер, за когото Гьобелс казва: "Свидетели сме на най-великото чудо в историята. Гений гради света! Гласът му пробуди Германия. Неговите дела ни направиха отново нация! Той никога не греши! и Той винаги ще е като звезда над нас! “
Списъкът е дълъг - в него се мъдрят не малко сатрапи и в по-ново време...
Какво е необходимо?
ЧОВЕКОЛЮБИЕ, което да се внушава от детска възраст, но с машина на времето ли трябва да се внуши първо на родителите?
Картинката е ясна, Маестро... И не трябва да съжаляваме за този свят преди да дрънне камбаната и за нас.
Предпазни мерки са възможни: образователен ценз, психиатрично изследване, ако щеш и разпит с детектор на лъжата или под хипноза - с един единствен въпрос: "Защо искаш да ставаш главатар, пардон, президент?"
Помисли само колко Па'ртийки се навъдиха у нас. И в тази мътилка... и Господ ще каже: "Нали искате демокрация?"
Поздравявам те за постинга, който подтиква към размисъл!
П и е р, който има доказателства какви ги вършат в Ковид пандемията за пустите 1000 левчета месечно.
Поздрави на авторката и на всички коментирали!

поне в това отношение съм една щастливка. Много хора, като научиха, се обадиха да ме питат имам ли нужда от нещо..приятелката ми, не ме оставяше и ден без да се обади, да ме измъкне от нас. Просто наистина дължа едно голямо Благодаря на всички тях.. и особено на нея...ако не бяха те..щях да съм с депресия в къщи..срината и смазана..т.е. нямаше да го преживея..
Искрено благодарна съм и на един мъж, с който съдбата ни срещна случайно в работата и макар, че тогава бях като ранено животинче, и му се озъбих на няколко пъти много гадно, не спря да опитва да излезем някъде. Е успя, ама чак сега разбрах за сложните машинации, които е направил, за да се получи..А и серенада ми направи..с жива музика...: ))) Хубав и топъл спомен...ама земното си е земно, знае как да докосва душата...
т.е. с една дума..в дълбоката си скръб, усетих колко ценни неща имам..приятелства и т.н.
сега и тук...Мога да кажа само едно голямо БЛАГОДАРЯ ВИ. Никой не може да отнеме скръбта и тъгата, но съпричастността топли..много топли!

има една вселенска истина..ако има проблем, то той има поне няколко решения..а ако няма решение, значи не е твой проблем..така че или се взимай да го решаваш..или махай проблема..: ))

Ани, просълзи ме с отговора си към Валеска, много е мило всичко, което разказваш и се радвам, че си силен човек и че намираш и истински ценни хора, които да те зарадват и подкрепят!
И тук имаш нас, което макар че е виртуална подкрепа, пак има своята стойност...

истински! Да, знам, че имам и вас..усещам го...: ) Няколко сте..а аз никога не забравям протегнатата ръка..
Макар, че в този труден период имаше и някои, които искаха да ме смажат..ама то точно в тези моменти се проличават истинските намерения на хората..и това преживях. А за силна, не знам, понякога се съмнявам в това, ама да кажем да, силна съм, докато има добронамерени и позитивни хора около мен..и поне в този момент не ми позволяват да падна духом..: )