думии...а къде са делата? Не думи, а дела трябват, Левски го е казал.
Винаги ми е било странно за тоновете енергия, която се изсипва във фитнес салоните. Добре де, ако тази енергия се впрегне в нещо полезно, няма ли живота ни в пъти да е по-добър?
Например прекопаването и поддържането на градинки и алеи, засаждането с цветя и насаждения, грижа за света около нас..
Или ходенето на фитнес е престижно, а другото е селяния?
Странно нещо сме това хората, сами си правим живота сложен и труден, а после..ама олеле..
държавата е длъжна, общината е длъжен, един кой си е длъжен, а реално ние живеем в мърсотия и бурени, а пък другите нека са ни длъжни.
Къде са тези мъже с мускули направени от труд, а не напомпаните с химия фитнес мачовци..
Къде са тези жени, които искат да създават красота и уют, да творят хармония и спокойствие..
Битът ли се промени, та съзнанието така се изкриви? Или влизаме в нова епоха, епоха на химия и емпаципация?
Искам да подчертая, че не осъждам никой и нищо, най-естествения ход на човечеството и цивилизацията  е промяната, но въпросът е, защо в тази посока..
или може би и аз съм се променила, за това виждам така..
не знам, но ми се щеше хората да живеем малко по-задружно, някак да се грижат повече за това, което имат или е около тях..човек за човека да е приятел, а не враг.
Май се нуждаем от обединител..или просто да се огледаме наоколо.
Прекрасен ден пожелавам! : )

 в която никога човек не знае, какво може да му се случи.
Искам да споделя с вас днешното си преживяване..
Отидох на работа в офиса, свърших си бързо задачките и към 12 и 15ч. реших да мина през фантастико да напазарувам и да се прибера в къщи.
Влизам в магазина, взимам си количка, слагам си дамската чанта вътре и започвам да обикалям..Купих банани 3кг., котешка тоалетна, едно пиле, пуканки и три пилешки пържолки, но те бяха последни. Сложила съм ги между чантата и стената на количката..на касата обаче при изваждането на портмонето чантата се е отворила и е закрила пакета с пържолите..Плащам аз и отивам да оставя количката. Излязох навън и някакъв гологлав със скъсани дънки идва и ми вика..касов контрол. Викам му ок, като мислех че е някаква рутинна проверка..намерих касовата бележка, давам му я..а той ми вика Г-жо вие откраднахте! Аз в шах..как така..и започнахме проверка и вярно пилешките пържоли не бяха маркирани. Извиних му се, казах че просто не съм разбрала, плащам ги веднага, даже му давах пари. Ообаачеее..какво става. Господина каза че няма да стане така, и минаваме процедура..А сега де, какво е това?!
Баси процедурата..
Заведеме при управителката, тъкмо се канех да и обясня, а тя му каза, пускай я за процедура. Продължавах да недоумявам какво е това.
Боже..първо се изсипаха някаква от СОТ, да ме "пазят". Така и не разбрах обаче от какво. После дойдоха полицаи и единия ми вика..по процедура трябва да ви задържим 24 часа...Баси процедурата! За какво бе..за какво ще ме задържате? Че съм се разсеяла? Нито пържолите са намерени в мен..джоб или каквото и да е, нито в чантата ми, а отстрани...такава ли е процедурата за това??? Минах през касата, касиерката е гледала, количките са с дупки..защо не е видяла. Извиних се за разсеяността ми, исках да си платя..
Добре..ще пиша само обяснения. Баси. И това преживях, да пиша обяснения. Писах. Написах, че има камери да проследят, да видят..
А касовият контрол не ми се представи, после исках да му узная името, отначало не искаше да ми го казва, ама аз съзирах единия полицай, че той отказва да ми се представи. Е, начих му името..и това всичкото 3 часа!
Така..и цялата тази дандания за 4.77лв. и оставете другото ами накрая ми ги взеха и даже без пържоли си останах!!! А исках да си ги платя..
А на полицая му казах, аз, че ги чаках АЗ с нетърпение..защото това си беше обида и гавра. Провериха ме! Мен КАТ не ме спира, та камо ли да имам други нарушения, но явно очакванията на гологлавия са били други, да ме изкара крадла!
Като се прибрах веднага подадох жалба..срещу служителя..въпросния касов контрол, а утре отивам и в полицията да подам.
Та така! За три пържолки, станах някаква супер криминална звезда..а те дори не бяха намерени в мен, а си седяха в количката.

пп и само се питам, ами ако на мое място беше някоя възрастна притеснителна женица..как ли щеше да го понесе това? Айде с мен удариха на камък..ама   си имам чисто ново преживяване..отивам на пазар, и бааам процедура..ама поне вече знам какво е...

 и прекрасно синьо небе..Чаша горещо кафе и мисъл за осъществяване на планове и цели. Хубаво е човек да се чувства жив!
Добро утро..във вторник!

 искам да Благодаря на целия свят, целия Космос и Вселена. Благодаря на хората, които са около мен,  подкрепят ме и вярват в мен - майка ми, дъщеря ми и зет ми, дадоха ми нови сили. Благодаря и на една прекрасна жена, която ми даде шанс, да покажа и докажа себе си. Благодаря!...Благодаря на всички и всичко. : )

И на всички вас Благодаря..че ви има, и споделям настроенията си..

 Животът ни минава в битки, борби, в непрекъснато гонене на цели, в непрестанна надпревара с предизвикателства и щения. В един момент човек трябва да поспре обаче, да се огледа, да види къде е за какво се бори. И най-вече струва ли си. Оставаме без сили, без усмивки, без уюта да бъдем себе си, за да постигнем, да угодим, да имаме..а какво имаме накрая? Един отминал живот, една изхабена нервна система, болести и усещането за безсмислие. Човекът от малък е научен да контролира и когато контрола се загуби, той губи почва под краката си. Човек има един стомах и бездънна яма от желания и емоции, въпросът е, кое наистина е важно? Субективното ни желание за щастие, за любов, за разбирателство и споделяне, до каква степен се покрива с общото такова? Накрая не се ли получава един голям парадокс - живеем, за да умрем, а как сме живели, май на никой не му пука, живота си е бил наш. Ако следваме максимата - око за око, зъб за зъб, излиза че ние си отиваме от тоя свят без очи и без зъби, пропилели сме нещо, което ни е било дадено, от Бог, за да робуваме на щения и желания, да водим битки и да ни боли. И защо? Ако само хората се замислят, че всеки човек е като нас, че и него го боли, че и той води своите битки, че удряйки него, първо удряме себе си, дали ще е така? Къде отиде Любовта между хората, разбирателството, желанието за споделяне, или важното е да имаме, да имаме къщи, коли, вили, да имаме дрънкулки, да имаме пари да купуваме...ама истински ценните неща не могат да се купят. Прегръдката, усмивката, топлината, която може да даде човек, опората, сигурността, уюта и топлината, не могат да се купят, те се споделят.

  е облачно и сиво. Зимна сутрин. Аромат на кафе и топли палачинки. Време е да се събудим от сън, да се усмихнем на живота и да започнем новият ден.
Добро утро! :) 

 

 

 

 

 Чудно е как едно утро, може така да преобърне живота ти, а само за няколко минути да разбереш, че години си живял в илюзия и заблуждение.. Но всяко нещо има край, след като е имало начало, и човешката търпимост е с граници. Чудно как любими хора, удрят и то не по веднъж и очакват това да продължи вечно. А дали е чудно? Човек свикнал да удря и предава, едва ли ще подмине нас. Човек свикнал да ни приема за даденост, на когото обидите и обвиненията са за добър ден, едва ли търпи промяна, а става все по-зле. И до кога? До когато не сложиш край. Но всеки край е ново начало..ново начало без болка, без скандали, без напрежение..
А може би това е живота..
Но идва пролет, идва слънце, топлина и светлина, Земята ще се пробуди към нов живот.


А сега
чаша кафе от мен и пожелание за един Слънчев ден.

 опианението от виното отмина
и омайването си замина!
и на трезви пак глави
животът ни върти.
Вино и любов
в сребърен обков
кат оспомен си остана
а ний в старата премяна.
Любов и вино не върви
яко мъти това глави!



а на къснобудниците като мен
с кафе, желая.. прекрасен ден!

 споделената. : ))
Преди време, създадохме един форум, беше резервен вариант за място, където може да общуваме свободно.
Предлагам ви, който иска да се присъедини към нас. Форума предлага свободно обсъждане на теми във всякакъв аспект на живота.
В момента е празен, но може да го напълним и да си говорим..
http://bgspodeli.forumsbg.com/
Моля, който иска и реши да го сподели с приятели или познати..
А иначе е Слънчице..и сняг! Неочаквано добра комбинация..: )))
Много усмивки и споделени емоции пожелавам!
А от мен една торта..бисквитена..лично производство..: )))

 най-после си имаме Зима и то снежна! Снегът вали, а камината гори, дървата пукат, навън е бяло и красиво. Бях се стреснала, че всичко познато от детските ми години вече го няма..е има го..имаме сняг през зимата..: )))
А иначе днес искам да ви разкажа за Ангелите Пазители. Има ги.
Винаги, когато залитна някъде или поема грешна посока, те се появяват..е вярно, че ме оставят да оглупея яко и чак тогава идват,  но идват! Появяват се с въпроса.."ехее, момиче, къде отиваш, я се огледай наоколо, виж какво става, събуди се!" Не, не ми говорят, просто се случват случки, които ми отварят очите.
От месец и повече съм наблюдател на място, където преди бях участник..и се замислих, колко пъти се оставаме на хора, които ни въвличат в техните филми, ей така, ставаме участници, раздават ни роли и ние сме там.
Провокациите са гадно нещо, когато човек не се  е научил да ги вижда. Вчера се разигра един провокативен цирк и доста циркаджии  поеха тази роля. А си беше цирк, режисиран доста добре.

Въобще интересно нещо са това хората, правят си мини общества и всеки, който не отговаря на определени условия и качества, бива отритнат. Различията не се търпят, трябва всичките да са еднакви, преработени и претопени..и хората го правят, защото в общество, няма как и не можеш да бъдеш себе си. Подчинен си на общото.
И другото което ме разтърси беше въпрос..от жена.."Какво лошо има жена да забавлява мъжа си?" Т.е. тя се приема че е нечие забавление..т.е. един човек става целия и свят, но ако на този човек му доскучае и си тръгне..къде остава нейния свят? Остава сама, разбита и унищожена, без свят, мечти, приятелства, без хора, защото всичко това го е пожертвала в името на един човек, в името да угоди на ориенталските му наклонности..Зависимостта от нечия благосклонност е много коварно нещо..тя наистина унищожава. Когато поставим центъра на собственото си Аз на друг, поемаме пътя на собственото си самоунищожение. И на другия тежи и края е въпрос на време.
Има Ангели пазители! :)
Разсъждавам си..: ))
А навън е снежно и прекрасно..а горещото, ароматно и горчиво кафе..съчетано с топлина и уют, правят чудеса...
Топъл и уютен ден пожелавам..

 Чета си във файса и все попадам на някакви статии за Любовта. Красиво написани, трогващи, завладяващи, но това ли е реалността? Търсете идеалния!..ама идеални няма. Всеки човек има някакви пороци и недостатъци за другите, въпросът е дали може да ги приемем.
Има неща, с които човек може да направи компромиси, т.е. да приеме, но има неща, които не може и  са яки дразнения. При дразненията има два варианта, не, три..първия е да реагираш, от което се чувстваш самият ти лош, напрегнат, раздразнителен, губиш контрол - това не е вариант, който искам. Втория е да отминеш, да не приемеш дразнителя и дразнениетто и третия е да се опиташ да не приемаш нещата лично, но последното е прекалено философско и манипулативно и това не е за мен.
А колко са прости нещата в действителност. Достатъчно е да ти е добре с човека до теб, да се привличате, да си вярвате и да споделяте. Това е. Идеални няма, но има идеалисти, а те винаги си чакат..: )

Пожелавам Успешен, Усмихнат и Уютен ден..

и подарявам минзухари..тези смели нежни цветя, които са предвестници на пролетта.