губи всичко! Някога замисляме ли се , печелейки, какво точно губим? По пътя на победата водим битки, нараняваме, нараняват ни, унищожаваме чувства, приятелства само и само да стигнем целта си. Да наложим волята си! Да се чувстваме победители! А какво плащаме за това? И като я постигнем какво? Нова цел? Нови битки? Защо е толкова важно да бъдем победители? До подчиним, да прекършим..
Наранявайки другите и то умишлено, ние вече сме загубили битката със себе си, защото не вярвам да има човек, който да му доставя удоволствие да удря и наранява. Това се учи..учи се човек да е победител, но побеждавайки, той ужасно много губи!
Насочените като куршуми думи могат да нараняват, могат да убиват..да станат убийци на човешкия "полет", на желанието за живот, успехи, могат да убият Любовта в човек. А Любовта е действащата сила на Земята. Без Любов, Земята умира, а ние правим точно това, убиваме Любовта, за да сме Победители! Ама на какво?
Какво значи да си Победител? Сам, на върха? Самодоволен от собствената си жестокост?
Победител и Унищожител не са ли синоними?
А дали ще сме удовлетворени като Унищожители?

 Дан Браун е автор, който не само ме кара да се замисля, ами разтърсва до основи цялата ми човешка същност. Произведението му "АД" , което сега чета, става извор на въпроси. Наистина ли Земята е пренаселена и най-вече, наистина ли има хора, които чрез болест, се опитват да намлят населението? Предвид, огромните ненаселени територии това пренаселване ми се вижда смешно. "Програмирана" ли е Земята сама да регулира живота в нея? Но най-вече ме тормози въпросът, наистина ли има хора, които се мислят за Богове, за да сеят смърт в името на някаква кауза, която смятат за справедлива и измислена?

 Чаша горещо кафе прави чудеса! Една по една мозъчните клетки се протягат и започват своята дейност..: )) Ленивите мисли, започват да се разхождат сънено и да нашепват, "ние се върнахме...ставайййй"
Утрото е ново начало на деня, а деня е част от месеца, месеца е пореден в годината..а това всичко е нашия живот, събран в 365 дни в годината...и в години..
И всичко запозва от чаша горещо кафе..: )))

 В душата ми е снежно!
И лед сковал е пак
кимайки глава небрежно
се правя на глупак!

мокри са очите тъмни
плува в тях сълза
емоции бездънни
блестят като роса!

Към теб протегнати ръце
остават празни в нощта
към теб обърнато лице
е в маската на самота.

Студено е!! А камината гори
пръскаща безброй искри
но душа не може тя да стопли
....... душата е във вопли!
: )

 Понякога живота ни се струва толкова объркан, толкова неясен, с толкова мното въпросителни, че човек започна да се чуди, сам ли си е виновен, или Съдбата го води! Когато човек свърже живота си с някого, той става уязвим, става като перце, в ръцете му. Когато реши да бъде самодостатъчен, пропуска толкова много неща..Къде е  златната среда?
Някой има ли рецепта? Как да омесим емоции, чувства, разум, ум, съзнание и да получим удовлетворение? :)