Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Времето е единствения показател за всичко! То отсява ценното от плявата. То ни води напред, то ни дава и взима!
Автор: anetta Категория: Други
Прочетен: 212246 Постинги: 215 Коментари: 775
Постинги в блога от Април, 2020 г.
 че хората имат Сърца и че никоя власт или робство не може да промени това. Държавата, т.е. управниците абдикираха от отговорност към народа си. Оставиха хиляди безработни, ограничиха движението, а не помислиха, че тези хора за да са живи и здрави трябва да се хранят, да са на топло и на слънце.
НО..креативни Българи със Сърца..правят това..не е много, но самото желание да го направят вече говори много..
Респект!
Намира се на булевард Витоша преди Южния Парк. Малко преди ресторант Неро. 
image
Категория: Други
Прочетен: 646 Коментари: 8 Гласове: 2
29.04.2020 00:01 - Ехеее...
 На бат Бойко нещо взе да му идва акъла..след като 110 000 останаха безработни, намали се покупната способност и оттам ДДС-то..
И какво направи с тези мерки? Едно голямо нищо..освен да фалира малкият и средният бизнес..май забрави, че те са касичките към бюджета.
Днес ги чета..така, така..има напредък..и на  море ще може да се ходи..: )))
А за лека нощ..споделям една прекрасна песничка..с едни прекрасни изпълнители, чиято усмивка направо заслепява..: )

Категория: Други
Прочетен: 195 Коментари: 2 Гласове: 1
 Снощи се сетих за него. Намерих книжката и пак я прочетох,. Чела съм я през различни години от живота ми..и винаги намирам по нещо ново..
Опитомяването! Сега акцента ми попадна там..: ) Няма да коментирам..а ще пусна тази част от книжката тук..който иска да прочете и да осмисли..ще се радвам ако споделите мислите си...: )

Тъкмо тогава се яви лисицата. — Добър ден — каза лисицата.

— Добър ден — отговори учтиво малкият принц и се обърна, но не видя нищо.

— Аз съм тук, под ябълковото дърво…

— Коя си ти? — каза малкият принц. — Ти си много хубава…

image

— Аз съм лисица — рече лисицата.

— Ела да играеш с мене — предложи й малкият принц. — Толкова ми е тъжно…

— Не мога да играя с тебе — каза лисицата. — Аз не съм опитомена.

— Ах, извинявай — рече малкият принц. Но след като помисли, добави:

— Какво значи „да опитомяваш?“

— Ти не си тукашен — каза лисицата, — какво търсиш насам?

— Търся хората — каза малкият принц. — Какво значи „да опитомяваш“?

— Хората имат пушка — каза лисицата — и ходят на лов. Това е много неприятно! Те също тъй отглеждат кокошки. Те се интересуват само от това. Да не търсиш кокошки?

— Не — каза малкият принц. — Аз търся приятели. Какво значи „да опитомяваш“?

— То е нещо отдавна забравено. То значи „да се свържеш с другите“.

— Да се свържеш с другите ли?

— Разбира се — каза лисицата. — За мене сега ти си само едно момченце, което прилича досущ на сто хиляди други момченца. И не си ми потребен. А и аз също тъй не съм ти потребна. За тебе аз съм една лисица, която прилича досущ на сто хиляди други лисици. Но ако ти ме опитомиш, ние ще сме си потребни един на друг. За мене ти ще бъдеш единствен в света. За тебе аз ще бъда единствена в света…

— Започвам да разбирам — каза малкият принц. — Има едно цветче… мисля, че то ме е опитомило.

— Възможно е — каза лисицата. — На земята могат да се видят най-различни неща…

— О, то не е на земята — каза малкият принц. Любопитството на лисицата се изостри:

— На друга планета ли?

— Да.

— Има ли ловци на тая планета?

— Не.

— Виж, това е интересно! Ами кокошки?

— Не.

— В света нищо не е съвършено — въздъхна лисицата.

Но тя пак се върна на мисълта си:

— Животът ми е еднообразен. Аз ходя на лов за кокошки, хората ходят на лов за лисици. Всички кокошки си приличат и всички хора си приличат. Затова малко ми е тежичко. Но ако ти ме опитомиш, животът ми ще стане като пронизан от слънце. Аз ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде съвсем различен от всички други. Другите шумове ме карат да се пъхам под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката. И освен това погледни! Виждаш ли нататък житните нивя? Аз не ям хляб. За мене житото е безполезно. Житните нивя не ми припомнят нищо. А това е тъжно! Но ти имаш коса с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде чудесно! Житото, което е златисто, ще ми спомня за тебе. И шумоленето на вятъра в житата ще ми бъде приятно…

Лисицата млъкна и дълго гледа малкия принц.

— Моля ти се… опитоми ме — каза тя.

— На драго сърце — отговори малкият принц, — но нямам много време. Трябва да потърся приятели и да проумея много неща.

— Само нещата, които си опитомил, можеш да проумееш — каза лисицата. — Хората нямат вече време да проумяват нищо. Те купуват от търговците готови неща. Но тъй като няма никакви търговци на приятели, хората нямат вече приятели. Ако искаш да си имаш приятел — опитоми ме!

— Какво трябва да направя? — каза малкият принц.

— Трябва да бъдеш много търпелив — отговори лисицата. — Отначало ще седнеш малко по-далечко от мене, ей така, в тревата. Аз ще те гледам с крайчеца на окото си и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки нов път ти ще можеш да сядаш малко по-близко… На другата сутрин малкият принц пак дойде там.

— Ще бъде по-добре да дохождаш по едно и също време — каза лисицата:

— Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствувам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си… Необходими са обреди.

— Какво е обред? — каза малкият принц.

— И това също тъй е едно отдавна забравено нещо — каза лисицата. — То е онова, което прави един ден различен от другите дни и един час — различен от другите часове. Например тукашните ловци имат един обред. В четвъртък те танцуват със селските момичета. И ето, че четвъртък става един чудесен ден! Аз отивам да се разходя чак до лозята. Ако ловците танцуваха, когато им хрумне, всичките дни биха си приличали и аз нямаше да имам почивка.

image

Така малкият принц опитоми лисицата. И когато наближи часът на заминаването, лисицата каза:

— Ах! … Аз ще плача.

— Ти си виновна — каза малкият принц, — аз не ти желаех никакво зло, но ти поиска да те опитомя…

— Разбира се — каза лисицата.

— Но ще плачеш! — каза малкият принц.

— Разбира се — каза лисицата.

— Но тогаз ти не печелиш нищо!

— Печеля — каза лисицата — поради цвета на узрялото жито.

И добави:

— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.

Малкият принц отиде да види пак розите.

— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.

И розите се почувствуваха много смутени.

— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.

image

И се върна пак при лисицата:

— Сбогом… — каза той.

— Сбогом — каза лисицата. — Ето моята тайна. Тя е много проста: най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите.

— Най-същественото е невидимо за очите — повтори малкият принц, за да го запомни.

— Твоята роза ти е толкова ценна поради времето, което си загубил за нея.

— Моята роза ми е ценна поради загубеното време… — рече малкият принц, за да го запомни.

— Хората са забравили тая истина — каза лисицата. — Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за всичко, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…

— Аз съм отговорен за моята роза… — повтори малкият принц, за да го запомни.

Категория: Други
Прочетен: 403 Коментари: 8 Гласове: 3
27.04.2020 23:27 - Морето..
 Погледа потъва в една безкрайност..лекият ветрец  гали косите..а игриви вълнички се плискат се разбиват в краката ти..Всичко е в нюансите синьото..и морето..и небето...
Липсва ми морето..: )

Категория: Други
Прочетен: 597 Коментари: 4 Гласове: 1
25.04.2020 21:07 - Защо
 розите имат имат бодли?Тъй прекрасни, цветни, ароматни, а с бодли и причиняват болка... може би е точно защита заради уникалността им..: ) Трудно и болезнено е, да се държи  роза, ако преди това не махнем бодлите и..но пък си струва риска от нараняването..

image
Категория: Други
Прочетен: 346 Коментари: 6 Гласове: 3
24.04.2020 11:05 - Равносметка..
 за една изминала година..не, не говоря за равносметка, за вируси, за социално развитие..или каквото и да е, а за една година от личния живот на човека. Когато цифричката се смени и стане с една повече, човек се замисля, какво му донесе и какво преживя през минала..
Искам да споделя какво ми се случи точно на РД-то ми. Бях на работа нощна..две девойки, млади момичета, дойдоха при мен..Заприказвахме се, посмяхме се, но стана така, че те не си платиха едни 13лв...Е какво пък.. 13лв. едва ли са такъв проблем, платих ги от мен и си обещах следващия път просто да съм по-внимателна. Прибрах се и легнах да спя..към обяд звъни ми телефона..вдигам и непознат женски глас ме търси..егати и изненадата..едното от момичетата, намерило телефона по нета на фирмата, звъняло на управителите , после директно на моя шеф, и той и дал моя телефон..а девойката ми се обажда, защото прегледала картата си и видяла, че не е платила тези 13лв.,  да ми се извини и да каже, че ще ги остави вечерта на колегите
Стана ми толкова хубаво..не за парите, тях ги бях прежалила..стана ми хубаво че в държавата ни има такова прекрасно ново поколение..върнаха ми надеждата, че в България има шанс с такива деца. Това ми беше един огромен подарък на РД-то ми, подариха ми Вяра и Надежда..
А следващия голям подарък беше вечеря с най-близките..РД-то ми беше само повод, но ни събра Любовта и уважението..
Та всяка година..сменянето на цифричката май ни носи различни радости,и се радваме на стойности, а не на цени, като подаръци..
Пожелавам един прекрасен ден..с много слънчеви усмивки..image
Категория: Други
Прочетен: 193 Коментари: 1 Гласове: 3
22.04.2020 09:57 - Добро утро!
 Цветя, зеленина, аромати, Слънце и палитра от цветове...
Какво му трябва на човек..има един стомах и бездънна яма от емоции..: ))) Има един живот и безброй пътеки....Пътища, които са стръмни, но откриват прекрасна гледка на пейзажи и нови възможности..пътища които са равни, но се върви към мотонността и рутината..Приключенецът е почти винаги и корабокрушенец..но пък открива нови места....превръща се в изследовател..а пък като се замисля всеки ден е едно приключение..
Ароматно кафе..топло, леко горчиво, всяка гътка събужда желанието и енергията ни за живот..: )
И аромат на момина сълза..

image
Категория: Други
Прочетен: 151 Коментари: 0 Гласове: 3
20.04.2020 21:18 - Помолих...
 Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.
Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.
Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.
Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.
Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.
Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.
Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.
Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."

Това нещо копнато от фейсбук, ме замисли много сериозно..Колко неправилно се молим, а Бог ни е дал всичко..т.е. живот. : )
Категория: Други
Прочетен: 339 Коментари: 2 Гласове: 5
Търсене

За този блог
Автор: anetta
Категория: Други
Прочетен: 212246
Постинги: 215
Коментари: 775
Гласове: 844
Архив
Календар
«  Април, 2020  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930