днес четох за Иван Рилски..за отшелничеството му. Как от паланка в пещера, от хралупа в навес и така е минал живота му.. в пост и молитви, но без общество, което да му слага остена на върви по правилния обществен ред. Замислих се. Всички светци са нямали семейства, деца, нямали са общество.. но ако станем всички светци, доколко ще просъществува живота на Земята?!..т.е. ползата и вредата от Обществото... Сега..и на мен доста пъти ми тегнеят обществените норми, правила, дрескодове и т.н... нно пък и свободата да правя каквото искам и  да живея само заради себе си.. би ми дотегнала..
Та къде е границата между обществото ии свободата на лиността в обществото?
Олепи ме гаден вирус и пазя леглото..и някак имам времето да си разсъждавам ...
Уютна и усмихната вечер, пожелавам..
и 
късно еееее....

 за София, когато паметника на Васил Левски е бил на края на града. Време толкова далеч и не толкова далеч. Нямало е радио, телевизия, хората са общували на живо.. и човешкото знание, е имало стойност. Е аз помня София от края на 80-те.. ама реално погледнато това е от миналия век и хилядолетие.. : ))) Носталгия?... едва ли.. по-скоро мил спомен.

 Някога замисляли ли сте се, какъв обем на информация поемате? Работя с хора и то в сфера, където се изисква концентрация и информацията, която се поема е огромна.. Вечер, като се прибера  тишината и тихата музика са някакъв благодат.. не се налага да мисля, да общувам, а просто да затворя очи и да се отнеса във вселената на релакса и покоя... Е има две мяу..мяу.. ама с тях се справям бързо.. : ))) та се замислих, май няма машина на света, която да се мери с човешкия мозък..
поздравче.. и прекрасна, уютна вечер! : )