велика Вселенска истина. За това, да се наслаждаваме на щастливите мигове, да чакаме да отмине лошия късмет и да не забравяме, че сме хора..това, което изпитвам аз, изпитваш и ти. "Не причинявай на друг това, което не искаш на теб да ти причинят"..друг велик Вселенски закон.
Толкова е лесно, а толкова трудно..
Желая ви, лека и спокойна...
и една песничка на незабравимия Емил Димитров..

 - Здравей..
озадачен поглед..
- Какво ще пиеш, кафе, или натурален сок..или може би сладолед...
Две сияещи сини очи ме гледат с очакване..
- Познаваме ли се?..плахо попитах..
- Разбира се, съсед съм ти, през една къща.. от няколко месеца..
Бафф!!...излиза, че не познавам съседите си...: ))) Даже не бях забелязала, че съществува.. а този знаеше всичко за мен..или почти всичко де..
Та това ме замисли, колко ли още неща не забелязваме, които се случват около нас, но всички познаваме Борисов, Радев..Манолова...: ))
А иначе е Слънчице и деня е прекрасен..
средобедното кафе и сладоледа са от мен..

 до доказване на противното. Но доказване с аргументи и факти, а не с празни приказки и манипулации.Изтъпанчва се Радев и казва..ще върнем държавността и България на Българите. Наглед страхотни думи, пропити с много надежда и позитивизъм..ама наглед. Какво значи  "държавността", като държавата България същуствева от 681год. и тя винаги си е била територия на българите. Друго изявление..Ще премахнем мафията..добре де 5 години, ти като знаеш, че има мафия, какво направи? Значи ти си бил президент на мафията тогава.. Има прокуратура има Европейски съд..колко жалби пусна, колко проверки бяха направени?
Политичестка чистка..ми това от Тошово време не бях го виждала..
Като говорите нещо, заставайте си зад думите, докажете, покажете, дайте документи, факти. И на мен може да ми кажат, че имам брат, ама нямам и мога да го докажа..с мен в есграон и се вижда..а иначе и пет братя могат да ми препишат..
В България май най-големият проблем е, че всеки се пише политик, че празнодумието е много над допустимите граници, и че май никой не си знае възможностите..но се ляля на поразия..
Чудя се, докога управниците ни, ще ни занимават със себе си и битките си за власт. Не това е нужно на хората, а да се обединят и да мислят, как ние да сме добре..

 и идва лятото..
Напук на вируси, правителства и т.н. неразбории, в главата започва да ми се върти идеята за лятна почивка..Хубаво е, човек да се откъсне малко от средата в която е, от битовизмите и ежедневието..да види нови места, да се позареди с енерги и положителни емоции...
А, че ще е море, море ще е, че ще е юг, юг ще е, въпросът е докога ще ми се мотка този коронавирус и въобще как стои въпросът с хотелите, къщите за гости по Черноморието ни.
Моля, ако някой има информация да сподели..но в Гърция, Турция и т.н., не искам да ходя..искам си българското Черноморие..
и хайде малко морско настроение..

 и ще има, хора на действието и хора на приказките. Разказвачите на приказки, са един вид манипулатори. Те изказват гледни точки, намерения, но всичко си остава просто думи. Хората на действието правят историята, променят света, оставят диря след себе си. А всичко е движение, промяна, миг с миг няма един и същи. Колко хора остават само с намеренията си, страхуват се от промяната, отлагат живота си за после. 
А всяко нещо, води след себе си друго нещо, но е следствие на действие. Интернет стана перфектното място, за неизпълнени намерения. Всичко или почти всичко се оставя за утре, за догодина, за след 5, защото човек има намерението, но го няма действието.
Преди години, хората са търсели земя, за да си построят дом, а сега се търсят пари, за да си купят. Финансовото робство на банките става все по-тежко.
Вече почти всяка услуга се предлага онлайн и струва пари и едни хора забогатяват за сметка на други хора, които бездействието ги е обзело. Масово се прилагат програми приложения, които ужким улесняват човека, ама дали?
Може би хората от моето поколение на 70-те, а може би и тези на 60-те и началото на 80-те, знаят, че игрите бяха навън, омъжихме/оженихте без интернет и виртуални запознанства...хората бяха хора на действието, кажат-правят го, а сега са предимно виртуални разказвачи..
И не, не мрънкам, времената са такива, защото нормално е във виртуала да срещам  виртуални хора, в реала с реални..първите са хора на намерението, а вторите, хора на действието..
А иначе едни палачинки със сладко от смокини, топло ароматно кафе на фона на скорпионс, са много по-приятно усещане, от една представа за палачинки и горещо кафе..: )) ама за да ги има, пак трябва да се направят..или да ти ги направят..
Добро утро!

 

 ама не тази натрапената, човешката, а багрите и ароматите на природата..които спират дъха..
В момента в България е някакъв змиарник.. този срещу оня, пък тези срещу онези..негативизъм и чернилка се лее навсякъде. И защо?! Този крал, оня пък светец, трети пък ще ни оправи...а поне моята истина е, че всеки човек е и си има една малка Вселена и негова е отговорността как да си я подреди.
Хората някак забравихме, че подадената ръка, усмивката, доброто намерение и отношение наистина са сила..че заедно можем повече..
А в природата всичко е в синхрон. В стадните животни, силните, смелите, помагат на слабите и болните.. и стадото съществува..
Животът е миг от вечността, но този миг трябва да го изживеем, като хора, разумни същества, които знаят какво искат и как да го постигнат..а не с цената на "аз да съм добре, пък другите не ме интересуват", защото ние живеем сред хора и ако Вуте е зле, няма как аз да съм добре..
Знам ли..
А навън е слънчице. Пролетно-летният прекрасен сезон, където всичко в природата се събужда за нов живот..
Добро утро...

 В днешният информационен свят, където информация се бълва от всякъде, се замислих, дали точно тази информация не ни отнема правото на избор. Едно време сякаш беше по-лесно и наистина имахме избор. Имахме си свой лекар, зъболекар, майстор на коли на който се доверяваме и това е. Сега чета, гледам, реклами бликат отвсякъде, услуги също, но на кого да се доверим? Поне според мен, най-рекламираните неща, са най-големите боклуци, просто имат отделени средства за реклама. Какво значи да сме информирани..хаос, ама не подреден хаос, ами тотален хаос.
Способен ли е човешкият ум, на толкова много информация и до какво води тя?
На мен ми трябва нещо елементарно, например майстор - човек, който да се доверя за колата ми. Не сервиз, човек. Е да де, ама на пет места отидох, пет различни версии и сега на къде?
Сбъсквали ли сте се с този феномен...много, а нищо...и накрая пак опираме до това.."препоръчайте ми някой"..и това от близки, познати, приятели..на които имаме доверие. Въобще думата доверия, май вече стана доста ценно нещо, май е претопена от информацията..до какво ли ще доведе това?
Това ли е нашето битие сега? Погълнати от хаоса на информация и реклами..Това не е право на избор..
Но всеки проблем си има решение.. : ) Въпросът е осъзнаването на истинския проблем, а не на следствието от него.
Измамната сигурност, в която ни вкарват, че зад всеки ъгъл има лекар, който да ни излекува, и всичко за всички, претърпява тотален провал, когато се появи нуждата от нещо. Дори и от кадърен майстор на коли, който печелбарството не му е затворило очите и държи на себе си, като майстор, на името си и делата си..
Но Надежда има...и моя алфини ще си намери майстора..: ))