бях с ужасно главоболие. Почти през целият ден бях на легло със затворени очи и на тишина. Светлината ме дразнеше, звуците също. Само мислите ми си препускаха свободно. Та.. връщайки се в миналото и отивайки в бъдещето се замислих..за уроците в живота. Интересното е, че май не виждаме уроците, а хората, чрез които сме ги придобили. Пренасяме емоциите си върху тях, вместо да помислим това защо ни се случва...какво показва... какво в мен не е наред, та така реагирам.. : ) Много неща добиха друга светлина.. Явно и главоболието е имало смисъл..за да не мога друго да правя, а само да мисля изолирана от външният свят. В момента разполагам на 100% със себе си, а това е нещо ново.. и може би е поредният урок, който трябва да науча.. че освен за всичко и за всички, трябва да се грижа и за себе си.. Преди някак в грижата си за другите, забравях за себе си.. а сега понеже няма за кого, освен за котките, това излезе на преден план. Ново ми е...и още мъничко ми е криво, но май започнах да свиквам... и да ми харесва. Абе поредният урок си е.. : )) въпросът е докъде и как ще ме промени..
Хубаво е това местенце тук.. като се връщам назад да прочета старите си неща се усмихвам... защото знам какво ме е накарало да пиша..и да споделям..
Прекрасен ден желая.. навън е студ, вътре е топло и уютно. Снежни кристалчета са окопирали прозорците ми и е невероятно красиво..