Стига толкоз тегоба

Стани и замисли се

За  жалката съдба

То не бяха вируси, зарази

То не бяха чудеса

Всяват между нас омрази

А ти в сън заспа.

Стани, народе, заслепен

Изправи се, покажи

Че не искаш ден след ден

На омразата да бъдеш в плен.

Разделят ни и ни владеят

С циркаджийски номера

Живота ни пилеят

А ти не можеш го разбра.

Стани народе! Покажи

Събуди се дай отпор

Имай воля, докажи

Че не искаш тоз затвор.

Но ти мълчиш..и спиш!

И в нета тегоби редиш

Но с тази жалка мера

Свободата е  химера

А Радев, Корнелия и сие

Жив народ ще погребе.

Народ заспал и в кошмара

Им яде отровната попара.