или светът на илюзиите.
Продаваме труда си, времето си, живота си за едни хартийки. С тези хартийки, ужким можем всичко да купим, но какво реално можем!? Да купим къща, която много рядко се превръща в дом..да купим легло, ама губим съня си, да купим лекарство, но не и здраве..
Дали пък коронавируса няма да срути цялата нестабилна пирамида, градена от илюзии?
Снощи гледах Робин Худ..върна ме в епоха,в която илюзиите са били прекалено малко и живота е бил граден предимно от човешки взаимоотношения. Съобщенията са се пращали чрез пощенски гълъби или пратеници..хората са се грижили един за друг..
Интересното е и друго, хората бягат от земята, а реално тя ни храни. Ама къде къде по-лесно е да продадеш себе си, т.е. времето, живота си, за да си купиш..Ама някой замислял ли се е в каква невероятна зависимост са ни вкарали. Зависими сме от всичко и всички..А човек се ражда гол и си отива гол..
Хората са навряни в клетки на страха..да не се заразят, да не бъдат измамени, сакън някой да не ги помисли за глупави...и наоколо гледаш само някакво вселенско его..
А много хора имат нужда от протегната ръка. Днес излязох с приятелка на кафе
, за която съм била сляпа, че има огромен проблем, ама наистина огромен..зависимост!
Ослепяхме ли, оглушахме ли..на себе си се чудя..
Гадни размисли..ама все пак живеем в цялата тази  гадост, които сами си създаваме..
Прекрасен ден желая..