А живота е толкова простичък и лесен. Всичко се гради на "искам" и "не искам", но като искаме, трябва да сме готови да платим цената на нашето искане и получаване, иначе не става.
Сега станахме знаещи, но не можещи, станахме умни, но самотни, станахме имащи, но бедни..а къде е ключето на удовлетвореното АЗ?
Понеже реално се срещам с доста хора и ми е интересно как се променя света...и точно това удовлетворено Аз, някак започна да липсва. Гледаме другите, съдим ги, а не обръщаме внимание на себе си, къде точно ни стяга обувката..
Всеки очаква някаква промяна към по-добро, но не разбира, че промяната идва от всеки един от нас.
Гледната точка ни е сбъркана..очакваме бай Кольо да се държи добре, а не виждаме че ние се държим зле..но на нас ни е простено, нали сме Аз..Ти..Той..Тя.., но липсва НИЕ.
Дали пък там не е проблема?..
Разсъждавам си...но вече избягвам да мисля, все пак всеки човек е със своите избори и си плаща цената за тях..но някак ми прави впечатление, че неудовлетвореността на собственото АЗ, става все по-дълбока..яма!
А жив е живота, един е, и не си заслужава да го пропиляваме с анализи и мисленки..но все пак е хубаво да знаем къде сме и какво искаме. Просто е..искам!... не искам!
Доста пъти и аз се спънах в един и същи камък, докато не осъзная, че проблема не е камъка, а аз..упоритостта да мина през него, а можех просто да заобиколя. : )
Прекрасен летен, слъчев ден желая..Бяло фрапе и усмивки..са добро съчетание..
Все пак Лято е!